В началото на август по времето на бума
на африканската мистериозна чума,
паникьосала всяко българско прасе
интернационална група ДПС*
гмурна се на хладина
в обятията на Родопа планина.
Броят на туристите ни сред природата омайна
и за мен ще си остане тайна.
Най-млади са Теодор и Рая,
Бай Стоян е на колоната в края,
за лидерство не провежда атака
понеже е надхвърлил осемдесетака.
Теодор на групата ни е кадем,
а Коцето и Гошо са сплотен тандем,
на волана двамата са виртуози,
без мрънкане превозват хора и обози.
Дамите ни са разглезени като принцеска,
обсебени са от параноична треска,
че вместо като котенце да мърка
съквартирантката им като Боримечката ще хърка.
ДПС* – Детско-Пенсионерска Симбиоза
Ще ги сюрпризира със среднощна серенада – гротескна симфонична балада
като от бездарник в пеенето – ухажор
в тоналности от си бемол до ре мажор.
От будуването след псевдо-музикалния маратон
с децибелите на банцинг или моторен трион
разярени ще са сутрин като Минотавър,
предстои ни среща със потомъка на … динозавър.
По улиците на Асеновград не препуска,
за да ни хапне вкусно на закуска,
скелетът от динотериум от праисторически ери
„кипри“ се в музея със внушителните си размери.
В познато заведение заемаме позиция
вкусни гозби да похапнем по традиция,
Бог в градчето сухи ни опази,
по пътя се лее дъжд на талази.
В Пампорово, докато сваляме багажа
небесна струя поокъпа екипажа,
влизаме в хотел „Орлица“,
по-правилно е да се нарече „Зорлица“.
„На прехвалени гъби не ходи с голяма кошница“
(може да се крие скрофа под дантелената нощница),
т.е. при повторен поглед външният блясък
често изчезва както водата във пясък.
Ще направя комичен разбор
на системния ми зор
по организационните проблеми
и възникващи ежедневно дилеми.
Без стремеж към Бога днешният свят
прелита като пеперудата от цвят на цвят,
гъделичка егото с ограничения си мироглед,
за другите като пчелите не събира „мед“.
Ако не си изпълнен с Божествена Вяра
живуркаш инстинктивно като звяра,
робуваш на естествените си нагони,
илюзорни цели атеистът гони.
Не изпиеш ли до дъно „горчивата“ чаша
животът ти ще бъде пълна каша,
ще сключиш с дявола брак,
ще живееш във духовен мрак.
С Любов не понесеш ли отредените страдания,
а изкушения и суета превърнеш в мания
във вечния житейски маратон
ще си плащаш по кармичния закон.
Желанията на обсебилия ме народ
са като звездите на небесния свод,
всеки е с претенции безброй,
считайки се в пиесата за главен герой.
Ежедневно сменят се желанията на корема
както носните кърпи при хрема,
подбират се гозби по вид, форма и мирис,
според цвета на очния ирис.
Ако мозъкът действа в бавен каданс
изригва след време в мощен протуберанс
като отново дава му се шанс
за гозба с месен или вегетариански нюанс.
Нощувките са в двойки, тройки и апартаменти,
различава им се броя поради ангажименти,
и за единични стаи има капризи,
но струват доста мангизи.
Дори да е соло като вълк-единак
капризната дама недоволна ще е пак,
да й пречи няма кой,
но липсва й душевния покой.
Ако не желаете да сте пасивен зрител,
а планински водач и счетоводител
и за ролята неблагодарна проявите интерес
завършете нова специалност – пес*.
Едва пристъпил на стаята прага
вест „блага“ ми налага
в кухнята да сляза като по тревога,
олелия вдига се до Бога.
Гладници от вегетарианската чета
свинското каре са хапнали като вълчета,
а доста месоядни по неволя
на вегетарианци ще играят роля.
И до края на петдневния престой
в заявеното меню ще има разнобой,
явно в България думата етика
е само външна козметика.
пес* – планински екстреми и счетоводство
Каня се да хапна от родопския клин,
но животът често е горчив като пелин,
„парещ“ въпрос за диспут
внася в душата ми смут.
Понеже няма сервитьорка в щата
като Гордиев възел се заплитат нещата –
от петте вечèри ще пълня общата каса,
ходейки като цветарка от маса на маса.
Като натрупам левчета – огромна бала
на сутринта след вечерята-гала
ще ми издадат обща фактура,
ще олекна за Вълчи камък при тура.
За финансите отварям дума –
с капарото стана петцифрена сума,
предлагат в хотела да ги слагам в трезор,
за да има надежден надзор.
Идеята от логика не е лишена,
за крадци отлична съм мишена,
ала хора с престъпни мераци
не ходят по горски сокаци.
А самоходна „солета“ от кожа, косми и кости
ще я подминат и зверовете, непризнаващи пости,
даже да ме срещнат мечки дузина
не знаят, че с пари се влиза в магазина.
В утрото свежо тълпа от туристи
се гмурка в родопските кътчета чисти,
за тарапана от народ рекордът на Гинес се счупи,
фауната скрива се във дупки и хралупи.
На стройната Ена като кавак
къдрокосото братче-живак*
на групата ни стана талисман,
пъстър е житейския му роман.
Чавдар с „четирилистната“ си Детелина
и с близначетата си – момченце и бамбина
бързо с групата ни станаха комбина,
опознаха кътчета от нашата родина.
Близначките от София Елена и Лора
увеличиха състава на детската „флора“,
събраха се красивите ни момиченца и момченца
в букет от европейско-американски цветенца.
В „сандвича“ между „филийки“ Лора и Елена
на Деница роля на салам е отредена,
залепнали като банкноти в пачки
приличат на сиамски тризначки.
Триото с абревиатура ЛЕД*
да извади от фризера формичка с лед
и за комплимента да почерпи с уиски:
стройните девойки като миски,
живак* – жива играчка-веселушко, атракция от
Канада
ЛЕД* – Лора, Елена, Деница
щом разцъфнат като на фиданка цвят
ще станат призьорки в конкурса „Мис свят“.
Алкохолът при мен не е на мода,
да ме почерпят с чаша гòла вòда.
Връх Соколица е първата ни цел,
ако на юрналата се тълпа дадат й парцел
и мотики, лопати, картофено семе,
богата реколта ще изкарат след време.
Спускаме се по пътека с лек наклон,
дечицата препускат като расов кон,
към върха мазохизмът взима превес,
доближава се наклонът до отвес.
Издържалите на големия зор
любуват се на ширналия се простор,
на маршрута ни втората част
не е за група с туристи-баласт.
Трима мъже с непълнолетен герой
в екстремен сървайвър не бият отбой,
прекрачват и се провират през дървета безброй, налягали като казаци след мощен запой.
На Янчо племенникът Митко
късметлия е като овчарчето Калитко,
с джобно ножче реже с мерак
манатарки и плантации от пачи крак.
След зиг-зага във „пияната“ гора,
се спускаме до Смолянските езера,
дотук останалата група с двата буса
по шосето малко се подруса.
Лифтът качва ни до връх Снежанка,
стройната кула като фиданка
подмамва посетителите в своята утроба,
за да им бръкне дълбоко във джоба.
Всеки се прибира по различна дестинация,
на вечеря е мигът на кулминация –
след вегетарианско-месната ротация
на яденето правим калкулация.
Утре преходът ни не е сложен –
хапваме обилно ягоди до Рожен,
изпълнявайки поръчките миш-маш
сервитьорът в ресторанта стана шаш.
Ентусиастите потегляме към село Проглед,
ще му се любуваме от птичи поглед,
а мераклиите край селото да бродят до заник
потънаха в „Орлица“ безславно като „Титаник“.
За неуморните Пампорово не е мираж,
по горски път навъртаме километраж,
ягоди, малини хапваме си на аванта,
дошло е неусетно времето за ресторанта.
До кухнята и между масите ще крача като марабу,
кой какво яде е тема табу,
събраната накрая парса
е минутната заплата на звезда от „Барса“.
Тази вечер групата ни се набута,
с три неизядени пилешки бута,
порцията дълго по масите ще се мотка,
накрая ще се облажи улична котка.
От палави авантюристи дечурлига
по покривите скача като чучулига,
добре че нямаше каръци,
Бог опази ги от сакатлъци.
Коцето е с черепна авария,
не е търчал като туристката ни от Бавария,
на „Дивата коза“ по темпо антипод
подхлъзнал се е в банята на мокрия под.
Филипа от Мюнхен –„Дивата коза“
и опитни туристи „прави за боза“,
спрямо „Пършинг“-а на Баварските Алпи
другите са мудни като тежки талпи.
Потегляме на заран към Момчиловата крепост,
ще се потопим в епоха на нечувана свирепост,
ала Бог държи за делата ни сметка,
да се насладим на панорамната гледка.
На хоризонта ни последната верига
чак от Гърция намига,
след насита на гледки с обзор
финишираме в … монетен двор.
Теодор замахва с чук осем кила
(равносилно мравка да надига шлосерска пила),
нанася удар като мощен титан
отпечатва се монета-армаган.
Теодор се справи със задачата си лесно
с помощта на Гошо – оператор на возило четириколесно,
вкопчени здраво в тежката дръжка
удрят със замах със сила мъжка.
На Теодорчо всеки му е фен,
„да, да и не; да, да, да и не“ – на песен от Криско рефрен
многократно припява със смехотворен ефект
като грамофонна плоча с фабричен дефект.
Поминъкът на Рудозем(справка за невежи)
е свързан с рудните залежи,
и тука както в ресторанта на Рожен
проблемът със обслужването ни е доста сложен.
Ако дълго чакаме приетите поръчки
ще се появят и на децата ни бръчки,
заявеното от нас се анулира,
при такава оправия заведението ще фалира.
На връх Средногорец е Родопската Шипка,
излишен е маньовърът с джипка,
изкачваме няколко стъпала,
за да се докоснем до велики дела.
На историята да направим прочит
и отдадем на героите почит –
не сме без разсъдък като маймунките на клон,
на полковник Серафимов да направим поклон.
Не останаха в програмата ни „дупки“,
ще направим в Смолян покупки,
надяваме се Райчо с вкусни пататници
да запуши гърлата на всички устатници.
Утре ни се пише лошо,
ако закъса по трасето Гошо,
ще „тъче“ напред-назад като совалка,
на нервите ще има закалка.
Махалата Гращица познаваме от лани,
понеже няма път за повлекани
удряме на кестерме през неокосена ливада,
често някой хлъзга се и пада.
По горски път след кратката мъка
се стига леко до Широка лъка.
Изпробват любители на екстрема
липсващ път на Вальо в джиесема.
По друми и през стръмни долища
с емоции петорката ни се насища,
за обяд избира Митето полянка
с приятна шарена сянка.
На малкия планинофил
му дадох парче джинджифил,
щом смели се в коремния му мях
го облада неконтролируем смях.
Превърна се от мъдър като дервиш
в пушач на марихуана или хашиш,
кризата прерасна в еуфория,
захили се и скромната аудитория.
От сърце младежът дълго се е смял,
сякаш да се спуска от небето е видял
парашутистка-грешница, „наградена“ от Бог
след скока си да се наниже върху рог на носорог.
Да се радваме на малките неща,
неусетна стигаме до Солищà,
затворени са магазините по пладне,
по шосето трамбовка ще падне.
Митето налегнат е от пътна скука,
мечтае си сладолед да опука,
за Широка лъка ни развеселява с хумореска –
Широка халка ще се нарича от днеска.
Не успяваме да стигнем до Гелà,
но за радост или за бела
на беседка до пълноводен кайнак
да отдъхнем от свише дават ни знак.
Посреща ни ухилено човече,
биографията му научили сме вече,
има три висши образования(на теория),
едно от тях е Залцбургската консерватория.
Зарадвахме се на почерпката – студена диня,
както гладен просяк на милостиня,
от петимата авантюристи смели
на мушката си взел е Нели.
Представящият се за музикален продуцент
на ФБР е май агент,
ще идва на гости на Нели за плаж,
записва в тефтера блок, вход и етаж.
Бачо Кольо не е с „куха манерка“,
на GSM-а й звъни за проверка,
ала „има нещо гнило в Дания“,
надушва Нели сексуална мания.
Ако гадничко се беше се побазикал
да я попита и за месечния цикъл
дамата ни, разярена като хала
ще го призове в съдебна зала.
Явно сваля всяка хубавица,
благодарим му за сочната любеница,
след преход по шосейната лента
за сладоледа е дошъл момента.
На прощалната ни гала вечер
за последно на храната съм диспечер,
очаквам да си хапна порцията сладко,
но нещата не протичат гладко.
Юлия и Мариана са с душици нежни плахи,
ала настроени са като войнствени апахи,
добре че нямат пушка като рамбо,
проблемът явно свързан е с мамбо.
И двете изгладнели са като циклоп,
за постно или месно хвърлят чоп,
но шублерът е празен като дуло на изстрелян топ,
остава вариантът гозби марка поп*.
Сърцето на Райчо омеква като памук
и като дупето на Теодорчо(„Малкия Мук“),
не понася житейските драми,
вкусно нахрани двете ни дами.
Извинявам се на Райчо – главния готвач
за нанесените травми като на дърво от кълвач,
вместо да си отмъщава с буламачи
ни разглези с ястия-трепачи.
поп* - пампоровска ободряваща прана
Благодарим сърдечно на екипа на „Орлица“,
след високото напрежение като на ток по жица
„плуваме“ спокойно след поредица от карамболи
както по канали във Венеция гондоли.
За да нямат с храната Сизифови мъки
им давам ценни препоръки:
нощувката с храната вкарайте в пакет
и ще бъдете в бранша образцов етикет.
Не само през зимния сезон,
но и лете тълпи-гарнизон
ще се проточат в дълга върволица
от хижа „Студенец“ до „Орлица“.
Кацнал е над Гьоврен Вълчи камък,
прословут като средновековен замък,
ще проверим на място има ли признаци
нощем там да бродят призраци.
Мудно се изкачваме до панорамната площадка,
не разрешаваме мистичната загадка –
не нарушава никой душевния ни мир,
няма целувка или ухапване от вампир.
На автопилот се спускаме без страх,
превозваните с джипове, нагълтали се с прах
и релаксиращите поради физическа принуда
очакват ни в кафето в силна възбуда.
След медитативно реене из висините
приземяваме се във „Гнездото на орлите“,
ще се присмеят ехидно злобни зяпачи,
че пак „се насадихме на яйцата пачи“.
Щом чуя вариации на думата „орлово“
краката и главата ми натежават като олово,
издава мозъкът светкавична команда:
„Оправяй си бакиите на ящната ти банда!“
Ала тук не посрещат с врява и глъч,
усмихнати са всички като слънчев лъч,
окомплектоването на състава бе дълга агония,
но настаняването става с тържествена церемония.
Чорбаджията Оливер във входната зала
важно като бат’ Бойко, режещ лентата на магистрала
раздава ключовете на тепсия
както питка с меродия провъзгласилия се за месия.
На гозбите им е богат асортимента,
след консумацията плащаш на момента,
от вкусотия всичко ще си отопиш,
с мерак да им дадеш бакшиш.
Много струва малкия погрешен ход –
пада Юлия на хлъзгав под,
покрай чуждата мъка
доста народ в Девин ще щъка.
Доста изпитания й дава Бог –
в отпуска е местния рентгенолог,
роля на линейка ще играе буса,
до Смолян Юлия ще се подруса.
Съдбата й направи реверанс –
имаше уникалния шанс
да попадне при спеца по крайници
с огромен опит от скиори, каръци, по изключение и бозайници.
Да я оставим в лапите на лекаря известен,
туристите трамбоваме до село Кестен,
в магазина си хортуваме с електората местен,
изкарващ си прехраната по начин честен.
Гмуркаме се във идилията на изчезващите ни села,
и Жребово се гуши сред родопските била,
вечер няма кой да им думка,
убиват денем скуката с раздумка.
Които са сравнително млади
се трудят на крайселските ливади,
Дарио и Филипа – „бригадирско звено“
щурмуват камионче с окосено сено.
Двамата са отлична комбина,
Дарио в шофьорската кабина
върти волана на античното возило,
непомръдващо като бостанското плашило.
С такъв „Ролс-Ройс“ трудно ще обиколят Европа,
Филипа с пъргав скок като на антилопа
се възкачва в ремаркето върху меката постеля,
Дарио е горд със атлетичната си леля.
В това легленце топло и меко
с ухаещи завивки-еко
може да нощува без пари(на теория и практика),
любувайки се на звездите в необятната галактика.
За да заситим планинския си глад
уважаваме и село Водни пад,
ала няма седящи пред родния си праг,
липсва даже хоремаг.
Има доста къщи-съборетина,
изчезващ вид като прасетата с четина,
разхождайки се като на манифестация
малини зобаме от изоставена плантация.
На течащата рекичка край Триград
дечицата намират хлад,
лудува и се пръска детският ни екипаж
на импровизиран зоо-плаж.
Филипа с детския екип
са по бански или слип,
Стефан сред коне и крави породисти
е в групичката на нудисти-непукисти.
След емоциите релаксираме на хлад
в „перлата“ на село Триград –
благословено кътче от рая,
на мъките ми май дошъл е края.
Давам мило и драго
да не хване някой ишиас или лумбаго,
да не се оплаче от хемороиди
или от снесени от въшки гниди.
За радост нямаше издънки
с крайници дебели и тънки,
крехки като пържен чипс
след счупването да ги опаковат в гипс.
Да приключвам с болестния списък,
че ще ревне откачалка с писък,
че се е тръшнала от болест нова,
лекуваща се с анакондова отрова.
Ще стане при такава шантава теза
мисията невъзможна и за майка Тереза,
изпращаща от небето гореща молитва.
Гошо с буса към Америка да литва!
Като се върне от презокеанския круиз
ще го сюрпризирам с условия низ.
За превозвачите ще обявя конкурс –
да са завършили шофьорски курс
и с отличен успех медицина.
Ако на условията отговарят кукувци малцина
ще им искам и познания на акушерка
при раждане или аборт на похотлива щерка.
Станалият крейзи човек-оркестър
по икономика трябва да е изкарал семестър,
понеже след хирургичния сеанс
ще оправя счетоводния баланс.
Ако не влезе до вечеря в най-близкото психо
като на отшелник на местенце тихо
да пийва биричка оставеният без дилема
и да действа спешно при звъна на джиесема.
Легално по шосе и през гората като диверсанти
на Ягодина утре ще правим десанти,
след превземането му нашите спецчасти
блажено ще похапват гозби, пасти…
Малки и големи пешеходци карашик
на първото нагорнище „изплезиха език“,
затова в прохладната дъбрава
изпада ходенето в забрава.
С такова темпо месец, може и година
да се търкаляме до село Ягодина,
но трябва да си имаме едно на ум –
и на обратно ще вървим по същия друм.
Но „оказаха се сметките ни без кръчмар“ –
на обратно трябва да летим като Икар,
понеже „пуснали сме корени“ в ресторант.
За връщане избираме резервен вариант.
Янчо, Вальо, Митко и Нели
за екстремни походи са закопнели,
групичката днес доволно е щъкала,
потапяйки се в бездната на пъкъла.
За щастие на „Дяволската екопътека“
карето е под Божествена опека
и не среща четата юнашка
шейтан с рога и опашка.
След преживените емоции-свръхдоза
и без джинджифилова наркоза
Митето е под угроза
да получи страхова невроза.
Двамата с Нели, изгладнели като алигатор
при нас зареждат изтощения „акумулатор“,
другите се спускат в нова авантюра смела
към важен орган от тялото на орела.
„До дупка“ преследват своите цели,
без наличие на сенки дебели
за нула време като щъркел
прелитат до орловия зъркел.
„Орлица“, „Гнездото на орлите“, „Орлово око“ –
разновидности орлови бол,
в началото във фауната появи се и сокол,
след любуване от панорамната площадка
спускат се набързо за отмора сладка.
Превозвачите ни денонощно са на нашите услуги,
заслужават медал за огромни заслуги,
конферансието Стефан във зевзешки стил
на гала-вечерта програмата е обявил.
В спектакъла първи на голямата сцена
излизат Александра и Магдалена,
предстоят вълнуващи моменти
с гимнастическото шоу с ленти.
Двете малки грации
заслужиха си бурните овации,
и за Деси – виртуозна акробатка
аплодисменти гръмнаха като пиратка.
Сред дивната родопска красота
като лани Рада е на висота,
звънкото гласченце с много мощ
оглася простора в звездната нощ.
В правещия шоу отбор
липсва само Григор,
на Тонка внучето Гриша
като пукнат балон(или топка) издиша.
Може би детето го е срам,
срок до следващото лято ще му дам
да стане пълен непукист,
на сцената да блесне като аметист.
Настъпи мигът огромната свита
от „Гнездото на орлите“ да излита,
„яйцето“ от взаимната ни Любов се измъти,
ще отсядаме в хотела много пъти.
В Девин пред басейните Струилица
раздвояваме се като менци на кобилица,
къпят се едните без издаден касов бон,
другите по екопътека правят маратон.
Водопадите обаче днес не са хит,
поради липсата на дъждове са с нулев дебит,
ще каже някой „цапнат в устата“:
пикае дядка с болна простата.
Преминали по начертаната схема
ще приберем другарчетата си от водоема,
но завардени са подстъпите към басейна
както при полицейска акция шосейна.
Охраната им има странен табиет –
не пуска дори да им бутнеш рушвет,
„ще глътнат скоро горчивия хап“,
ще има обстойна проверка от НАП.
Любуваме се на ръкавите на язовир Въча,
с детайли от пътуването няма да ви мъча,
изпаднем ли в депресия в делника сив
ще ни стоплят спомените в мозъчния ни архив.
Планирам следващото лято
да литне като птиче ято
задружният ни разнороден отбор
към красивата природа на Лилково и Равногор!