Велинград 2019г.

Докато туристите се готвят за родопска дестинация
медиите подлудиха българската нация
с депутатски жилищни афери,
с продадените им имоти като на авери.

Неутолим е в Бургас планинския глад,
към SPA-градчето Велинград
с еуфория се втурват доста души,
както „Кобрата“ към Джени Суши.

Заформя се дълга автоколона
от мераклии като за мач „Реал“ - „Барселона“.
Ще дойде Силвия от Бяла Слатина,
с група от София – на Стефчо гаджето Атина,

„по шевовете ще пращи“ отбора
с попълнения от Стара Загора,
Огнян присъединява се от Филибето,
липсва само турист от небето.

Ентусиазмът на туристите ни радва,
съставът е като за тежка сватба
на щерката на кмет, накичен с ланци
за плюскане без граници и щури танци.

От ранно утро до мрак
Мария от Банево я гони мерак
в планината да направи обиколка
дори да се превива от болка.

Тиха и скромна, не обича лайфа.
Понеже често й се драйфа,
ако пътува с МПС-та по шосе
избрала е железопътното трасе.

Вместо да се лашка по завои с бус
пътуването е с романтичен привкус –
в теснолинейката от старо време
сред отрудени помаци дреме.

Емо Чолаков на първи април
ярко слънце ни е подарил,
позволено е само за днес
да се шегуваш с другите с финес.

На стиховете предавател ми е Бога-шеф,
приемник съм като транзистор „Веф“
или братовчедката „Селена“,
разпръсквам хумора из цялата Вселена.

Ако шегата ти е остра като трън
и събеседникът ти не е глупав като пън
ще заредиш душевния му мир
с остроумния словесен еликсир.

Измести ли лъжата свежия хумор
животът се превръща в тумор:
ще те нападат демони пълчища,
„ще се омотаеш като пате в кълчища“.

Лъжата вкорени се в българската нация
и денонощно е в режим на овулация,
жадува похотливо всеки да я оплоди
и недоносче уродливо да роди.

Перущица е селище с героична история,
трудноуправляемата ни аудитория
започва похода с преходче-мини
до Червената църква със стърчащи руини.

Гидът на историческия музей
като митичния герой Тезей
из лабиринта дълъг ни повежда
по кълбото с размотана прежда

не към Минотавъра – кръстоска на човек и бик,
а към събития с ужасен лик.
В превърналата се във кървава арена църква
исторически тюрлю гювеч ни забърква.

Връща ни в дните на Априлската епопея,
когато в кръв окъпана е Гея,
от башибозука църквата е под обсада,
жителите преживяват ада.

Кочо Честеменски изпада в амок,
дава исторически урок жесток:
за да не надянат робския хомот
отнема на жената, децата и своя живот.

Гъделичка суетата златната брошка,
целта на живота е да даваме прошка
на приятели, роднини и на илюзорен враг,
с Любов прекрачва се Божествения праг.

От катакомбите на старовремските анали
да превключим на съвременни канали:
днес без кланета и бомби
децата станаха зомби.

Обзе ги компютърна треска,
животът стана гротеска,
у повечето зароди се мания
за емиграция в Канада, САЩ, Германия...

Преди няколко века
трезво е мислил човека,
не е строил жилище-замък,
за учение заделял е от своя залък.

В съседство е възрожденското училище,
преди векове почитано като светилище,
били са децата жадни за наука,
Христо Данов преподавал е тука.

Над село Устина надяваме се на награда –
да видим пълноводен водопада,
но препускахме напразно като впряг със хъски,
по скалите се стичаха хилави пръски.

Изморените почиват на беседка,
останалите – до параклиса с красива гледка,
от първия ден емоциите ни са бол,
последната ни спирка свързана е с алкохол.

Винарска изба „Юстина“ е до главния път,
в селото ни метнаха, че има зоокът,
ала няма екзотични животни и птички,
а далеч в полето ферма за козички.

Тежко слизаме като сомелиери,
на персонала зъркелите се уголемиха като чери
при появата на сюрия пияндета накуп,
сякаш са видели миски с минижуп.

Опашка вие се пред фирмената каса –
все пиячи от висока класа,
закърмени на ракиджийния казан,
празнуващи ежедневно Трифон Зарезан.

Пошегувах се малко с народа,
алкохолът при нас не е на мода,
няма турист с муцуна пияна,
наблягат повечето на айряна.

Настаняваме се в три семейни къщи,
ако някой на условията се мръщи
да се премести в многозвездни хотели,
но ще му трябват пачки дебели.

Жечо и Хилми „тъкат на три стана“ –
между „Еделвайс“, „Велеви“ и „Гергевана“,
усърдно се трудят от сутрин до здрач,
ще получат диплом за „знатен тъкач“.

Утре четата наша
ще се пръсне като овчици на паша
край пълноводното корито на река,
„Пътят на боклука“ ще я нарека.

Когато хората нямат култура
да се приложи финансова диктатура:
замърсителите – българи, помаци
да се глобяват с финикийски знаци.

Село Драгиново е отправната ни точка,
ако на някой талията е широчка
и за вървенето в колоната е спънка
да се връща на обратно, без да мрънка.

Пред досадните трамбовки шосейни
децата предпочитат басейни,
групата-исполин за баирен тормоз
смали се до бебе в кувьоз.

На чаровната девойка Евелина
„черна котка пътя й мина“,
ала в сценария липсва четириного,
двукракото маце стресира се много.

Минава маршрутът на днешния гост
над Чепинска река по дървен мост,
клатещ се като хобота на мамут,
в душата й настава смут.

Историческо събитие е балансирането по талпа,
сравнимо с на крайцера „Аврора“ залпа,
общото днес и преди повече от век
е революцията в мисленето на човек.

За свободата смелият борец
щурмува „Зимния дворец“,
и Евелина е излязла от хипноза –
„нокаутира“ страховата си невроза.

Не е бичме над сто килограма,
а красива елегантна дама,
страхът й нереален е като мираж,
изчезна, щом доби кураж.

Пъхтим като наднормен слон
при пъплене по душеваден склон,
сърчицето на туриста-сербез
ще изскочи като птичка от кафез.

Никой не вдигна „белия флаг“,
сред борови гори на зиг-заг
в противовес на „калдаринката“ Суши
с чисти помисли отрядът лъкатуши.

Станем ли от топлите постели
в бусовете се натъпкваме като сардели,
но денем и вечер народа
пръска се като звезди на небосвода.

На Юндола водим кратък диспут
за краткия и дългия маршрут,
водач до Пашовите скали и Белмекен
е капитанът Оги с фигура на манекен.

От Родопите ще се прехвърлят в Рила,
пролетта шегичка е скроила,
показала е променливия си нрав.
Докато от Юндола вървим по къс ръкав

към причудливите „Славееви скали“
колегите ни баирбудали,
за подвизи мазохистични без стремеж
се радват на необичайния снеговалеж.

Вечер гладната ни чета
напада ресторанти и кръчмета,
доволни с кореми подути
готови сме за новите маршрути.

С транспортна помощ на един дъх
утре ще превземем Елин връх,
край кипрото параклисче „Свети Илия“
е настанала голяма олелия.

Не изнася папата празнична литургия,
обграждат ме като търговец на сергия
на „Капалъ чарши“ на пъпа,
мърморейки, че стоката е скъпа.

Ала не правим алъш-вериш,
народът „пече ме на шиш“,
мрънкайки както на зетя тъща
във Велинград обратно да се връща.

След ситото достигаме до местност „Уличките“,
по-правилно е да се казват „Куличките“ –
полегнали скали като кикимора,
извисяващи се в царството на бора.

Гористо-скалния миш-маш
кръстихме го „Велинградски Бегликташ“,
спускаме се до „Стария чарк“,
по трасето пренаселено е като в парк.

София, Венелина и Райка
по баирите не пъплят като таратайка,
усмихнато е хвърковатото трио
като танцьорките на фестивала в Рио.

Слънцето доскоро ласкаво ни гали,
ангели изпразват пикочните си канали,
по вода ще ни върви след лекия ръмеж,
изкачването на върхове ще ни е вечен стремеж.

Набъбна детската дружина – дойде от София Атина, от града на липите – Александрина,
със знайни и незнайни герои мнозина
стана щура комбина от звезди дузина.

Стойко – с младежки лик ветеран
обещава на децата да е атаман,
ще предвожда четата засмяна
чак до „Вазова поляна“.

Всички чуха днешната програма,
но хаосът е в пълна гама
за превоз, час и посока,
народа „изпращял го е тока“.

Обществото тотално изкука,
управниците да си вземат поука,
че никой няма интерес
да живеят хората в стрес.

Към „Лепеница“ групичка посурна крак,
в царството на вечния мрак
неуместно е да влизаш с облекло за брак –
с лачени чепици, вратовръзка, фрак.

Обектът не е за персони VIP,
облечени във подходящ екип
на феерията се любуват пещерняците от сой,
газейки продукция като на „Екотой“.

За тръгналите от „Света Петка“
маршрутът е сложна плетка,
трасето е усукано като питон,
кацаме от склон на склон.

Дивим се на кръгов обзор,
предстои финалния зор –
справяйки се с наклона-страшилище
излизаме на древно светилище.

Само след няколко мига
групичка от Велинград пристига,
предводител на народа
е капитан Жечо войвода.

Мария със любимия си внук е горда –
с ръст почти на Стефка Костадинова рекорда
над „пигмеите“ наоколо Васил
като кулата „Снежанка“ се е извисил.

Като последица от електронната „проказа“
на наборите му като на слон е таза,
докато зомбират се със GSM-а и таблета
Васко по баирите лети като ракета.

„Печените“ туристи за образец
скоро са на връх Острец,
ще има празнична церемония
за тийнейджъра-турист, призван за хегемония.

На кръстник изпълнявам роля,
пожелаваме на Васко със желязна воля
и огромно непресекващо желание
да изпълнява нашето послание:

„Стройният младеж Васил
към висини родопски се е устремил,
от красоти изпаднал е в омая,
сякаш е попаднал в Рая.

На „перлата“ в нашата чета
пожелавам многая лета
из планините да препуска като жребец,
кръщавам те с планинското име Острец(1369м)!“

До Велинград се спускаме на „автопилот“,
за да не смърдим довечера на пот
на чакания с трепет банкет
предвиждам време и за тоалет.

Коцето във ресторант „Александрия“
развихря се като тайфун-фурия,
поднесъл му е Бог таланти на тепсия,
чудото от „Силкосия“ издига ме в култ на месия.

В плен на артистична еуфория
завладява многолюдната аудитория,
„дрогиран“ е с Любов в огромна доза,
докарва публиката до хипноза.

Оркестърът ни свири песни по поръчка,
на дансинга народът се гъчка,
щурият купон със много мощ
се вихри чак до полунощ.

Преминава като миг красивото в живота,
ще напуснем „рая“ без охота,
ще се завръща често нашият тим,
на нови авантюри ще се посветим.

Над Пещера крепостта „Перистера“
е находка в туристическата сфера,
поглъща милиони грандиозният обект,
но от реставрацията му има ефект.

За да усети младежта с претенции безброй
как живели са в предишния строй
дядовци, баби, мама и тати
посещаваме музей със уникални експонати.

Връщаме се в соц-епохата ретро,
когато нямаше „BILLA“ и „МЕТРО“,
магазините не пращяха от стока,
често имаше режим на тока.

Елитът тъпчеше се със храна отбрана,
а народът вегетираше с „духовна“ прана –
с идеи от „безценни“ мемоари
на Тодор Живков и партийните другари.

Върхушката, мечтаеща за почести и лаври
с безправния народ десетилетия се гаври,
превърнали се във бездушни Минотаври
раята тъпчеха като пачаври.

Надигнеше ли някой за Истината глас
и ако не можеше да полети като Пегас
завинаги над земния атлас
„дизайнери“ му „разкрасяваха“ природния анфас.

Набиваха в главите ни постулати
чрез табели с лозунги „крилати“,
че империализмът ни е кръвен враг
и прекрачваме на комунизма мечтания праг,

че бъдещето светло идва, няма как,
но яко се задънихме в сокак.
Построиха комунизма в частен VIP парцел,
а за народа е лелеяна непостижима цел.

Носи си труженико скъсания панталон
и комунизма гледай през крив макарон,
а родът на комуниста, „пролял за свободата кръв“
в капиталистическия бизнес е пръв.

Анархията хората прогони,
нарастват емигрантските колони,
обезверени от химерната кауза,
но да направим кратка пауза.

Да погледнем шайбовите телефони
и кутиите със шоколадови бонбони,
от питиета стъклени шишета,
табели с надписи-клишета.

В икономиката състезавахме се лудо,
„ЗАЗ“-ът и „Трабантът“ – автомобилно „чудо“,
символ на техническия ни прогрес
перчеха се пред луксозен „Мерцедес“.

Равносилно мравка да сравняваме със слон
или краставата жаба с расов кон,
но да не водим излишни дебати,
а да разгледаме останалите експонати.

На хроничния запек на социализма
направих очистителна клизма,
но да погледнем живота през розова призма
и вечно да сме в плен на оптимизма.

Да напуснем ерата на идиотизма,
че „по бели гащи“ ще ни хване комунизма
и който по рождение с късмет е лош
ще пристъпи прага му без пукнат грош.

Да приключвам със омразната ни политика,
че започна „да ни стяга чепика“,
след обяд и обход на местната чаршия
ще се включим в магистралната „кушия“.

Хилми пука след Пазарджик гума,
товарът си казва тежката гума,
да отслабват пасажерите с режима житен
или в „дебелариума“ в Китен.

Приближаването към финалния момент
носи носталгичен елемент,
благодарим на Бог и превозваческия ни екип,
че ни обслужваха като персони VIP.

Спомените ни от епизодите красиви
ще ни импулсират в делниците сиви,
и в настъпващото лято ще кръстосваме на хладина
в дебри необятни на Родопа планина!