Чудодейната Кръстова гора
намира се в родопските недра,
Богоизбрана местност свещена,
с целебна сила надарена.
На историята колелото завъртаме назад,
попадаме в епоха на гонения и глад,
из обширната Римска империя
християните търпят унижения.
В началото на четвърти век
животът им става по-лек,
император Константин се възкачва на престола
и слага край на терора.
Във империята враговете побеждава
християните от гнет освобождава,
за седалище на своя трон
избира град Византион.
Царица Елена – майката на Константин,
в чест на победата на своя син
и на Бог, за да благодари
в Йерусалим решава храм да построи.
Започвайки изкопа да правят
три кръста от абаносово дърво изравят,
което колкото повече в земята престоява,
толкова по-здраво става.
На един от тях е бил разпнат Христос,
но как да разрешат сложния въпрос?
До покойник всеки кръст се доближава,
свещеният мъртвеца съживява.
Трябва и друг проблем да се реши,
как християните от другите страни
да могат на Кръста да се поклонят
и от болестите да се изцелят?
Въпросът бързо е решен,
Кръстът на три е разделен -
една част остава в Йерусалим,
другите пренасят в Цариград и Рим.
След настаняването на турския поробител
монаси от Бачковската обител,
за да получат Кръста Господен в Цариград
куп жълтици на султана броят.
Хора, нуждаещи се от изцеление
идват в Бачково на поклонение,
по-късно, за да не бъде откраднат Кръста Христов
бива пренесен в местността “Кръстов”.
15-ти век е най-труден за родопчани,
не приелите исляма биват изклани,
монасите от “Света Тройца – Кръстова гора”
имат същата съдба.
Манастирът е разрушен и изгорен,
но Кръста Господен е спасен,
преди да бъдат монасите убити
ценностите в земята са скрити.
През 17-ти век турците разрешили
да се възстановят разрушените манастири,
но не и този на Кръстова гора,
защото на отсрещната страна
се белее капището на Ени Хан Бааба,
покорител на Родопа планина.
Твърдините, невъзстановени тогава
изпадат за дълго в забрава.
През 20-ти век, в началото на 30-те
Йорданчо Стойчев из Родопите снове,
ясновидец с дарба причудлива
свещени места да открива.
Твърди за Кръстова гора,
че целебни са нейните недра,
и който тук преспи
от болестите ще се изцери.
Евдокия – на цар Борис сестра
преспива в чудодейната гора,
събужда се рано сутринта
излекувана от болестта.
На Бог, за да благодари,
решава царят да дари
меден кръст с тежест определена,
Христовата възраст по две умножена.
Озарени от пламък Христов
доброволци го занасят на “Кръстов”,
определят се по начин странен – чрез гълъби два
местата на Кръста и светената вода.
Социализмът трайно у нас се настанява
и мрачен период за църквата настава,
вярата в Бог напълно се отрича
на духовна пустота народът се обрича.
Големците страстни са авджии,
ненавиждат всички литургии,
но когато след време настъпи промяна
със запалени свещи се пъчеха в храма.
В резервата “Кормисош” се отдават на лов,
но в близост се намира местността “Кръстов”,
и понеже се мислят за недосегаеми
подстъпите към тях са зорко охраняеми.
При наближаване на християнски празници големи,
за да не бъдат “другарите” смутени,
около “Кръстов” се изграждат плътни кордони
по нареждане на шефове с пагони.
Ала никаква заповед не може да накара
хората, носители на силна вяра,
безропотно глава да преклонят
на фалш и глупост да се подчинят.
Провират се по неведоми пътеки,
по тъмна доба месечината им свети,
Бог ги закриля в трудния им час,
а вярата в Него им служи за компас.
В дните на демокрация няма забрана
да се отива на службите в храма,
очевидци твърдят, че на Кръстова гора
стават безброй чудеса.
Йорданчо Стойчев е предал на свой приятел
цитата, внушен му от нашия Създател:
“Парче от Кръста Христов
се намира в местността “Кръстов”,
поставено е в ковчеже, в църковна одежда увито
и в корените на разклонено дърво е скрито,
ала никой не трябва да копае там,
след време Кръстът ще излезе сам,
този Кръст над България ще бди,
ще я пази от всички беди”.
Предречено е, че след 150 лета
на “Кръстов” ще идват от много точки на света,
християнската Мека радост ще дарява,
хората от болести ще изцелява.
