Туристът е пекан боец,
не се страхува от дъждец,
баир-будали за образец
потеглят във посока Дебелец.
Изпада Хилми във покруса
от самарите и чантите до автобуса
като за алпийска експедиция над Катманду,
групата е пъстро какаду*.
Пътят горе-долу бива,
но към селата почне ли да се отбива
започва за шофьорите школовка
по трасе като след бомбардировка.
Натрошена е асфалтовата им настилка
като изтървана от пияница бутилка.
Сякаш хиляди кълвачи
с ентусиазма на хаимбоазките копачи
дупчили са като мощно канго
със скоростта на ромче(манго),
подгонено след магазинна кражба
на провизии за ежедневна дажба.
какаду* – компания от айлякчии, киндерчета-
аджамии и детска учителка
На някои неподходящи са чепиците
за екопарк „Водениците“ –
за газене във лепкавата кал,
сякаш отиват на бал.
От потоп дъждовен без заплаха
тръгваме с походка плаха –
като обезвреждащ мини сапьор,
като дама, прекалила с ликьор.
През тоталитаризма и годините на демокрация
господства лявата ориентация,
затова не се надава вой
наляво правейки завой.
Ще попаднем пак
в „улица задънена(сокак)“ –
няма пещери и ниши
на исихасти – родните дервиши.
Както многократно досега
„жълт край нас ще е снега“ –
изчезна всичко чисто и правдиво,
„овчарчето лъжливо“ „пикало е накриво“.
Парите от финансов донор
са изчезнали като реки във понор,
за левчета са купили бои и четки,
хиляди потъват в тлъсти сметки.
Прибрали са солидна парса
като за трансфер на футболист от „Барса“,
а „канарчета“ от целия свят
пращат за хайвер с несъществуващ цвят.
Даже и с „разстройство“ от „хайвера“
туристите са винаги на далавера –
новото разглеждат с интерес,
разтоварват градския стрес.
Разполагайки със време бол
ще се пошляем в непознатия ни Дългопол,
върви програмата ни „като по конец“,
настаняваме се в база „Дебелец“.
Предразполага времето към меланхолия,
за да създават по-малко главоболия
ще разходим от децата отбора,
за да натрупат мускулна умора.
Ала днешните дечица малки
напред-назад сноват като совалки,
сътворени са от нашия Създател
с перпетуум-мобиле двигател.
Довечера във ресторанта
ще се развихри всяка панта,
петимата са в своя апогей
с тартор баткото Андрей.
Понеже тънички са като клечки
правят скоростни отсечки,
да му мислят танцовите фаворити
със значително по-едри габарити.
Даже и на дансинг-мини
танцуващите с устрем на лавини
и с артистичен финес
приковават зрителския интерес.
Стефко – малкото шило
и за Хилми стана плашило,
двамата с Иван редува,
всеки на изплашен се преструва.
Дъжд навън вали,
чудим се на заранта дали
в ресторанта да похапваме с охота
или всеки като хампи да се мота.
Работещият денонощно на рецепция
налага ни за посещение концепция –
не е в оранжерия за зарзават,
а при бъдещи кюфтета в резерват.
От желание дечицата са завладени
да се радват на сърнички и елени,
на покрити с четина глигани,
преди да зацвърчат в тигани.
От зяпачи няма далавера –
на простосмъртните не вдигат бариера,
явно че авджиите богати
ще отстрелват екземплярите рогати.
„Не развяваме байряка“ в „Шерба“,
българското знаме с герба
се издига по пилона
от малолетна персона.
За Гроздьово събитие от този ранг
е като къпането на индийците във Ганг –
свещен традиционен ритуал
за събуждането на духа заспал.
Тържествена е тази церемония
като концерт на Виенската филхармония,
матроси и четници стройни
развяват знамената бойни.
Без зорки погледи от ложи
кметът малко се изложи,
прекалил е явно със гроздомицина,
заеква пред стоици на дъжда малцина.
Свещеникът пред насъбралата се маса
ще покаже като „Лудогорец“ класа,
речта му е напевна като трели птичи,
в памет на загиналите коленичи.
Дистанцираме се от висящите по клони,
правейки признателни поклони
на жертвите във боевете люти,
отекват празнични салюти.
Децата на изпроводяк
снимат се до батковци с байряк.
Поема се инициатива
в заведение да се отива,
мислейки, че както в парламента
в кръчмата богат ще е асортимента,
ала на ден за похапващи двама
гозбите са в бедна гама.
По стар тоталитарен табиет
след празници устройва се банкет,
свитата на кмета, даскала и попа
ще гуляе и на дансинга ще тропа.
Днес е Сирна неделя,
Бог ни е дал повеля
на сгрешилите в живота суров
прошка да дадем с Любов.
През започналите пости
местният елит и гости
няма да ядат попара,
а мръвки, печени на скара.
И групата ни глад усеща,
но мечтае за чорба гореща,
потегляме към село непознато
в подножието на Роякско плато.
Хотел-ресторантът в Рояк
на високото стърчи като маяк,
обещали са като в арменска реклама
екстри във богата гама.
Но в комплекс „Панорама Кайлъка“
даже котарак не щъка,
хапваме бързо на крак
пред селския хоремаг.
Селата във България обезлюдяха,
тук-таме под къщна стряха
живот едва мъждука,
ала на кой за ближния му пука?
Дали на родните ни депутати,
издигнали безброй палати,
пръскащи купчини от банкноти
за живот охолен и имоти.
Или на далите обет духовници,
станали подкупни чиновници,
глухи за Божествения зов
да служат на миряните с Любов.
За власт огромна лакомия,
чести случаи на содомия,
от високи постове мнозина
на службите отиват с лимузина.
Или на световната фармацевтична конспирация,
„опекун“ на всяка бедна нация,
с маски на грижовни майчета
третират ни като опитни зайчета.
Изпробват с користни цели
ваксини върху „мишленцата бели“,
продават тонове медикаменти
на заразените от гилдията пациенти.
Е, на кого ще имаш вяра?
На обсебени от Антихриста(Звяра),
или на вечно любещия ни Отец,
дал свободата на човек да е творец
на мисли, чувства и дела.
Прераждайки се в тленните тела
да усвои уроците на гъстата материя,
потапяйки се в земната мистерия.
Животът е илюзия, химера,
че с егоизъм, власт и далавера,
натрупвайки имоти и пари
щастие душата ни ще озари.
Ценностите са на егото проверка,
лустрото е мимолетна фойерверка,
преходното сгромолясва се „със гръм и трясък“,
Любовта към Бог е вечният ни блясък.
Ражда се всичко от Бог и отново се връща
след вселенски уроци във вечната „къща“
за еволюция от непрогледна тъмнина
до душевна ослепителна виделина.
Преметнаха ни пред селската пивница,
както Казанова – малолетна наивница.
Вместо по права пътечка,
по която се движат овца и йордечка
некомпетентният народ
ни праща на дълъг обход –
като обиколката на депутат
при огромния електорат.
Част от групата унива
като счита, че ще броди в нива
от покълнала пшеница
до поява на звезда Зорница.
Или като странстващият във пустинята Мойсей
и мореплавателя цар Одисей
ще пъплят със години или петилетки
с набъбващи от кал подметки.
Ако в нивата попадне лилипут,
под чепиците, с които е обут
ще се трупа лепкавата кал,
ще стане скоро на пиедестал.
Ще се издигат двете му подметки,
превишавайки височина на табуретки,
ще се разтяга като дамски жартиер,
по ръст ще изпревари Гъливер.
Авантюристична шесторка
е направила с гид уговорка,
героите, до пъпа кални
финишират пред скали уникални:
за археолозите – скъпоценна реликва,
за местните – безстойностни като ластун на тиква,
а за туристите награда –
от красотата естетическа наслада.
Пред творенията древни
нашите фигурки дребни
се губят на внушителния фон
както малката мравка пред слон.
Изобилства със отвори феномена
както на стоножка женска сутиена,
не влизат в тях гърди,
а древни странни „мърди“.
Ще ги „клъвне“ епикуреецът заклет:
„Тези май не са наред“.
На Бога далите обет
отказват се от удоволствия безчет.
С молитви и пост в уединение
са търсили духовно просветление,
след изпитанията верните на Бог
са станали мъдрец или пророк.
Исихастите от минала епоха
в днешния живот на суматоха
са преродени в много нации
да повдигат земните вибрации.
След разходката във времеви отрязък
с огромен контраст рязък
на живота преди хиляди лета,
се връщаме в света на суета.
Групата във кръчмата се мота,
надвишен е многократно оборота
на питиетата и захарни изделия.
Тъгуват както Хамлет за Офелия,
че малодушие в голяма доза
ги е закотвило във делничната проза,
за компенсация танцуващата свита
довечера ще скача до насита.
За да отсрами синоптичния бранш
слънцето ни дава реванш,
от заранта усмихва се щедро,
настроението на туристите е ведро.
Ще търсим на връх над Арковна
пещера и крепост вековна,
ала няколко пика с осанка
ни изправят пред гатанка.
Хората в града са „кобри“,
местният жител бай Добри
ни взима под опека,
води ни до туристическа пътека.
По трасе с изкачване умерено
Стефчо крачи уверено,
ала неочаквано изникват спънки –
от храсталаци нахални издънки.
Безмилостно шибат до болка
краченцата му с малка обиколка,
озлобени като гладни хищници.
Хващам детето под мишници.
Прелита с чужда тяга –
като на метла на баба Яга
или на крилата на сокол
до спасителен участък гол.
Вместо напред да изприпка
край пътя вижда шипка,
а това е повод да хитрува,
на малтретиран от природата да се преструва.
Гласчето му ечи като камбанен звън,
че ще се забие в тялото му трън,
прави с бащиния врат
от свободната борба захват.
С номерцата от богатия му арсенал
отново сме на незавиден хал –
спазваме създадена традиция
твърдо да сме на последната позиция.
Престоят в горската дъбрава
още повече се удължава,
ползвайки я като санитарен възел.
Нареди се груповият пъзел.
Галят ни на слънцето лъчите,
плакнем си очите
на чешма и върху цици,
ала не на хубавици
от списание „Playboi“,
а на космат герой.
И за разголения пъп
ще запазим спомен скъп.
От природата изпаднал във захлас
Коце рецитира със възторжен глас,
словото на поетичната натура
лее се като водата от чучура.
Животът на човек е океан,
по вълните люшкащ се катамаран,
затишията се редуват с драми –
мощни душевни цунами.
Тръгваме с ухилени муцуни,
но „застигат ни скоро тайфуни“,
поради липсата на санитарна сеч
„нагазваме във редкия киреч“.
На слънцето далеч е заника,
но цари във групата ни паника,
храсти със бодливи имена
изпречват се като китайската стена.
Мизантропски настроени драки
израснали са като миски дългокраки,
заради войнствено настроените като амазонки
на съдбата ставаме пионки.
Пръскаме се по безброй маршрути
като подгонените от ловци кошути,
Стефчо е спокоен само,
клюмнал е на бащиното рамо.
Докато спинка сладко героя
излизаме с чест от двубоя
с драки на огромен фронт,
обсебили горския фонд.
За мен залепналия като апликация,
щом му замириса на цивилизация
очички моментално ококори
и хукна покрай селските стобори.
В красивото село Арковна
ще отчетем и дейност църковна,
„преялите със драчена попара“
ще запалят свещи пред олтара.
Който много скита
му се отваря апетита,
в ресторант „Гюрлата“ Албена
към всички ястия е настървена.
Животът на Стефчо и Хилин
не е горчив като хинин,
без сблъсъци с житейска гадост
обзети са от щастие и радост.
Дечицата с усмивки благи
от живота не търсят облаги –
имотно състояние, пари,
а безгрижни весели игри.
Царе на „геройски бели“,
гонят се под „Чудните скали“,
ангелчетата с усмихнат лик
радват се на всеки миг.
От похода се връщаме доволни,
в полет като птички волни,
заредени с положителни емоции,
както баби със покупки на промоции.
Изпаднали на красотите в плен
в дните по Великден
ще посетим Арковна отново,
празнувайки Възкресение Христово!
