Летният поход през тази година
е край Пампорово и Ягодина.
Туристите, препускащи с раница
са в обширна възрастова граница –
от къдрокоса красавица на пет
до 80 годишен момък напет.
Голям е разнобоя и по манталитет:
от кротки като агънца до нахалитет
с перпетуум-мобиле словесен арсенал,
подлудяващ кухненския персонал –
вампир от сорта непукисти-пердета,
навяващи при среща мисъл за вендета.
За радост във Асеновград
се разминахме с топлинен ад,
фронт студен донесе прохлада,
лапане голямо пада.
Вкусотиите на станимашката гостилница
тормоз са за стомашната ни работилница,
подразбира се, че повечето са с нагласа
да освободят фекалната си маса.
Ала персоналът в местните кафета
надменно се държи като ефета,
мизантропи са като избраниците в парламента –
тоалетните са само за клиента.
Може би такъв е обичая –
да се ака и пикае във реката Чая,
но понеже сме хора с култура
по центъра правим няколко тура.
Скоро всички са на кеф –
намерили са градския кенеф,
ако дойдем пак във Станимака
в памперс всеки да чурка и ака.
За тръгване в уречения час
всеки прави си пас,
не бърза да се пъхне отбора
в утробата на баба Тодора.
Поради неспазената уговорка
гледаме в реката риби и змиорка,
инкогнито проточила се е колона
до Рибната църква с чудотворна икона.
Докато чакаме мотаещите се мнозина
децата снимат се до лимузина
с надпис „Младоженци“,
време е да „спускаме кепенци“.
Пампорово е крайната ни цел,
ще направим кратък тегел
в прохладна борова гора
след настаняване в хотел „Зора“.
Обожават хората пържоли и луканка,
но ягодите горски увековечени са в гатанка,
пръснати като звезди на небосвода
неустоимо примамват народа.
Посреща ни Стефка като царска особа,
трюфели и черен хайвер не са й по джоба,
но готварският й екип е с кулинарни заложби,
готви с любов както за своите рожби.
Навигаторката в Жечовия бус
като мощен земен трус
разрушава до основи
приятелства стари и нови.
Любимата й тема от ставане до лягане
е за пулсациите в кръвното налягане,
тормози тръгналите на фиеста,
че скачало рязко до двеста.
Дамата със вкусове-загадка
е на плодово-месна безсолна разкладка,
диети определя от изгрева до заника,
готвачите са в стрес и паника.
Кошмарите им нощни са признак,
че и в съня им ги преследва като призрак,
злобно мигайки зад цайси:
„В ястието сложи сол, признай си“!
Всяко нейно щение –
кулинарно извращение
довежда ги до отвращение
и помисъл за отмъщение.
Като в сюжет на психо-трилър
мечтаят за възмездие чрез килър,
ала вместо да се влачат по пандизи
изпълняват странните капризи.
Красивият родопски край
омагьосал е туристи от Китай,
автентичността на местния бит
привлича хората като магнит.
Към Момчиловци тръгва баба Тодорка
към екопътека по трасе-осморка,
спонсорирали са азиатци с дръпнати очички
маршрут с параклиси, некропол и чешмички.
Релаксираме под сенки дебели
и пред указателни табели
с афоризми на местен зевзек –
срещу болести смехът е лек.
Небрежност или мъдра философия
против мозъчна атрофия?
В търсене на маркировка търкаме подметки,
предлагат варианти мозъчните клетки:
връщането вместо по осмица
да стане кръгово като мекица,
или групата ни, без да се протака
смело да се гмурне във шубрака.
Избираме си варианта втори
никой да не се озори,
а мадами със водач-галант
импровизират в трети вариант.
Стойко сякаш е на соаре
обкръжен е от мацки каре,
по трасето с дамите ще гука,
за числото на маршрута не им пука.
Финишира групата с чест,
Тодора прави ни жест
като нарушава обедния си покой
за извозване туристите от сой.
Майката на Стефка от „Зора“ ни е гид
до целебно аязмо с впечатляващ вид,
като пилци се пръска бургаската чета –
по механи, площадки, кафета.
Тодора е на стартова позиция,
понеже сме в добра кондиция
ще посетим и ферма за елени
със собственици, в бизнеса зелени.
Българинът чуе ли реч,
че пада нейде гювеч
винаги стреми се да е пръв,
настървен е като гладен лъв.
Днес според църковния канон
чества се свети Пантелеймон,
от прости селяни до учени от БАН
се облажват от безплатния курбан.
Ще е атракция-забава
край параклис на зелената морава
да хапнат възрастни, деца
курбан от шиленце или овца.
Но автомобилите на днешния събор
повече са от игличките на бор,
явно всяка крехка и жилава мръвка
народът отдавна я сдъвка.
След шосейни криволици „се отвори парашута“
да видим на живо елени и кошута,
вегетиращи във заградена зона
колкото носната кърпа на слона.
Пускат порция зяпачи,
еленът Рудолф важно крачи,
ухажван от дечицата на възраст малка
заради витите рога като виенска закачалка.
Малчуганите се кефят на манежа,
Албена е зад телената мрежа –
няма начертана цел
да броди в заградения парцел.
С лъчезарна усмивка като на стюардеса
плаща таксата на Деса,
но собственикът е отявлен сребролюбец-кожодер,
нереални са словата му като зеления хайвер.
Комерсиален като шеф на ФИФА
иска й двойна тарифа,
ала нелогичен е мотива
на фермера от икономиката сива:
„И за влизане в клетка,
и за далечна гледка,
в гората щом посурнал си подметка
плаща се солидна сметка“.
Потърпевша е Албена като в драма на Софокъл –
дори да гледа от Пампорово с бинокъл
или от Рожен с телескоп
„ще си плаща като поп“.
Не подозира наглият еленовъд,
че унизената работи в съд,
но понеже е кротка фермерът от село
ще се размине без съдебно дело.
Май напразно бихме път
до меркантилния еленокът.
Първа грижа за Стефка е госта,
ще ни натъпче с калории доста.
От лани Жечо на Рожен
стана много набожен,
след усърдна молитва(под сурдинка ще ви кажа)
тръгна си на ДАИ екипажа.
Понеже днеска е неделя
даяджиите са в меката постеля,
Жечо затова е непукист,
стана атеист като отявлен комунист.
Групата препуска от Пампорово за Рожен
сякаш има ангажимент неотложен,
на краченцата си казват: „Стоп“
в роженския ресторант „Кооп“.
Летящите в галоп
като изстреляни от топ
са като коне с капаци
поради гастрономически мераци:
по Жечо са поръчали мнозина
пататници вкусни дузина.
А „мърдите“ по слънчев склон
брали са малини, ягоди, кантарион…
Келнерът с поръчките ни доста е търчал,
потегляме към Мечи чал,
трасето е като след бомбардировка,
но Тодора е с отлична школовка.
От обзорния връх
затаяваме дъх,
зареждаме се енергийно от ландшафта
както Тодора – от сипана от Жечо нафта.
За мечките се носи слава лоша,
пред нас стърчи като Альоша
на задни лапи мечок,
готов да тропне казачок.
След фотосесия до гипсовото му туловище
пасем във боровинково находище,
изпълняващата норма Дима
след изчакване се появява невредима.
Родолюбец християнин-паралия
е съградил параклиса „Свети Илия“,
поляната за много хора
е приятно кътче за отмора.
На припек чака Тодора
да се окомплектова отбора,
понеже чувства се свежа
тръгва по асфалта Снежа.
На такава лична дама
полагат й се кавалери двама.
Ликът й е засмян и ведър,
Бог към нея винаги е щедър.
Надарена е със секси-бедър:
за турчина – гюзел, за българина – едър.
Пищната като ханъма
намерила е за стопиране чалъма.
За да спре шофьора на окаяния път
смело ще разголи плът
като смъкне сексапилно клина,
но днес късмета си проклина.
Над изпречила се локва
като малко жабче скоква,
ала в този миг возило
редом с нея се е появило.
Голям е шанса да опръска
и да стане мокра като гъска
пухкавата като топличка франзела,
локвата прескачаща като газела.
Стриптийзът се провали,
докато клинчето свали
Жечо със „бараката си стара“
е профучал като експрес край малка гара.
Стойко и съпругът й Митко
късметлии са като овчарчето Калитко,
на Жечо дъртофелницата скъпа
им е спряла точно до пъпа.
Малките дечица днеска
прегряха във сценична треска,
Деска Стефан дегизира,
рапър Криско ще пунтира.
„Зелено“ е поколението ни младо,
бутат се както в подплашено стадо
биологичните му единици
или казано за лаици – глуповатите овчици.
Доста се изложи детската дружинка
като баничар без рогче, баница, милинка…,
при нов провал заплашени са със кютека,
както Валери Симеонов в слънчевбрягска дискотека.
След забележки със строг тон
поради липса на синхрон
започва танцов купон –
нескончаем маратон.
Ще се вихри с много мощ
забавата ни и след полунощ,
силите ни като на титан са без предел,
Хималаите навярно ще са следващата цел.
На заран виртуозите на танца
ще се спускат по трасе с наклон на шанца
през подложена на сеч гора
до затлачените Смолянски езера.
Групата като разгевезена калпазанка
се качва с лифта до Снежанка,
чест е за всички баир-будали
да посетят Орфееви скали.
Тук времето е спряло,
медитират дух и тяло,
от делника на какафония и суматоха
връщаме се в романтичната епоха.
В душата на Орфей, пленен от Евридика
любовта му романтична като гейзер блика,
мелодичните акорди за любимата изгора
пленяват зверове и хора.
Звуци от вълшебната му лира
сякаш носят се в ефира,
дълго реейки се из простора
изчезват стрес и умора.
Пленени от родопската магия
и недоспали си от снощната оргия
ще се въздържим от танци и хора
след гозбите обилни във „Зора“.
Бай Стоян в гората не броди,
неразделни са със Жечо като Кирил и Методи,
отдават се на хапка, пивка и почивка,
изпращат и посрещат ни с усмивка.
Телепортирани през времеви портал
в гостилница във смолянски квартал
лапат лакомо курбан,
днес всеки е със личен план.
Няма да им търсим неустойките
на отказалите се да стигнат Стойките,
всеки ходи докъдето иска,
докато „чепикът му стиска“.
В ресторанта финишираме по пладне,
яко лапане ще падне,
вариантите към базата са пеш
или с транспорт с плащане кеш.
Маршрутът към Пампорово е лек,
но по натоварено шосе и в пек
мозъкът „омеква“ и под капа,
бързо „хваща ни канапа“.
Вместо по асфалта да се тропа
твърдо вярваме, че стопа,
за туриста, дето в планината митка
ще върви като гореща питка.
Но за колите сме ненужна вещ,
край пъплещите под небесна пещ
профучават както Жечо край Снежана,
както трезвеник край вино в дамаджана.
„Планината ражда хора, а полето – тикви“.
Хората за балканджиите са като реликви,
а в равнината човек за човек е кратуна,
незначителен като на тиквата ластуна.
Но в съвремието злобата и Златния телец
проядоха душите както вълната – молец,
и в планината станаха кауни,
надуха се като разперени пауни.
Предвожда Стойко стадото като овчар,
стопира със неустоимия си чар
за радост на нещастните като Офелия
дистрибутор на месни изделия.
Вместо пръв да се набута
и да бие на останалите шута
„библиотекарят“, по стъклените книги спец
се проявява като кавалер за образец.
За да нямат пътни тревоги
настанява децата и дамите-гроги,
продължава със завиден живец
по трасето като расов жребец.
Край чешмичка на отбивка
сме се спрели за почивка,
мъж с кола със смолянска регистрация
е възмутен от човешката деградация.
Чувайки изстрадалите вопли
на отпуснатите като дропли
съвестта започва да го чопли,
решил е сърчица да стопли.
На превозвача прави му чест
проявата на благороден жест,
останаха туристите the best
на издръжливост да направят тест.
Последните получиха награда –
лапане на ягоди ще пада,
полянките от гъби пачи крак
довечера ще ги похапнем със мерак.
На дечицата след проваления сеанс
за изява даде им се втори шанс,
постара се днеска четата ни млада,
заслужиха си лакомствата за награда.
За да не слагаме пижама
след детската шоу-програма
осигурил е Жоро диско-жокер,
но групата ни каталясала е като докер.
От сутринта настава карамбол,
ще имаме екстреми бол,
със Стефка и готвачите й вещи
пожелаваме си на раздяла нови срещи.
Във фоайето съм оставил багаж,
навъртам непредвидено километраж –
не търся липсващ поспаланко,
а ключа на някой забраванко.
Ще посетим „Зора“ и догодина,
потегляме към Ягодина,
на автогарата ни изоставя Димитрина,
ще броди в Пирин със Дафина.
Скоро зъркелите си ще ококори,
правейки край нея тура втори.
Преживях вълнуващи моменти
със забравени пари и документи.
Извинявам се на всички от отбора,
но ще трябва баба Тодора
на обратно да си врътне таза
и се върне в легловата база.
На мнозина им се гади и повръща,
ала не от злобна и проклета тъща,
правеща им кисели фасони,
а от завоите – усукани като питони.
Екопътека „Дяволския мост“
ласкаво посреща всеки гост,
първата примамваща отсечка
е край река по равна пътечка.
Но спускаш се във втората й част
в шейтанска необятна паст,
а реката екстремно се втурва
към бездънна шеметна урва.
Водата с мощна каскада
пада с грохот – както в ада
бушува в царството на Хадес Стикс,
изпитваме от ужас и наслада микс.
Прощъпулничката в походите Рашка
е родена от майка юнашка,
„кукуряк“ е още от мрак,
до залеза не вдига бял байрак.
От разходките по морския бряг
издръжлива е като еленски впряг,
личната треньорка Донка
подготвя я за маратонка-шампионка.
От Лапландия за околосветския си курс
провел е дядо Коледа конкурс
за мощна дама с яка гърбина
да тегли шейната с Рудолф в комбина.
Кандидатката ни пухкава и ниска
засрами всяка дългокрака миска,
с непресекващ устрем с много мощ
ще препуска по Земята ден и нощ.
Пред страховитата бездна
дава лепта безвъзмездна
в издялана в дървото каса,
дяволът да не я урочаса.
Пуска в процепа стотинка,
но оттласната е като от пружинка,
смята дяволът, че дребните монети
служат като такса за клозети.
А може депутат, решил да купи мол
да се е мушнал в дървесния ствол
и стотинките навън да бута с палец,
а левчетата да придърпва с показалец.
Живеещият в тъмнина страдалец,
както в пещера – неандерталец,
за да спечели няколко бона
ще се задуши в дървесната корона.
Туристката с ръст на миньон
се спуска като в Гранд каньон,
всяка грешна стъпка се наказва –
политаш във планинска пазва.
В ситуацията ни екстремна Рашка
не е повратлива като Чебурашка,
а над бездната, озъбена като хиена
е мудна като крокодила Гена.
Успешно разреши се казуса
за преходи по стълби под 90 градуса,
финишират всички другари
без счупени телесни аксесоари.
Някои, след като мина зóра
прегръщат Тодора като изгора,
целувайки любовно кожата й груба –
прашната й ламаринена коруба.
С джип авантюристи-планинари
до „Орлово око“ ще се подрусат като на сафари,
ще се любуват на красивия пейзаж
от площадка с площ на хавлия за плаж.
Докато препускат към върха като мустанги в прерия
други наслаждават се на пещерна феерия,
от страната заради тъмната дупка
към село Ягодина правят чупка.
Отлични са условията ни в хотела,
Снежа предприема авантюра смела –
до „Орлово око“ ще пъпли до мрак
със скоростта на костенурка със гипсиран крак.
От риган има берекет,
правим огромен букет
от полезната билка,
докато Снежа волево се кандилка.
След дълги мъки като на Тантал,
гневно срещу боговете възроптал
с много воля и кураж
стъпва на върха-мираж.
Навярно ангелче отзад е тласкало
героинята от престижното даскало,
заслужи похвала туристката от сой
от директора Бочев пред целия строй.
Спускаме се в селото по здрач,
след премеждията по екопътеката-трепач
ще преядем с родопски специалитети
за изтънчени естети.
Дечицата ни мънички любими
с души на ангели и херувими
са цветенца ароматни мили
в букета от дърти бодили.
Детските капризи и инати
дразнят мама и тати,
възпитателният казус нов
се разрешава с прошка и любов.
Децата от шестата раса
са с нова житейска нагласа –
не „гонят Михаля“, а покемони,
от малки ги удрят хормони.
Влюбил се е Стефко в Атина,
от малък в детската градина
сменя гаджетата често както слипове,
комичните изяви достойни са за клипове.
Тази вечер със любимата избраница
в живота си отварят нова страница –
ще правят венчавка
с богата гощавка.
Мислено в главите прозвучава Менделсон,
само Деска е с кисел фасон –
на нарочената за кумá
пъклен план й се върти в ума.
На Стефан симпатичната му булка
ще го лапне лакомо като акулка,
попадайки в илюзията на житейския капан
ще се залепи за него както към кораб – рапан.
Обсебен във семейния затвор
няма да играе във училищния двор,
за щуротиите остава Деси без компания,
провежда бракоразводна кампания.
Опитва се хитрушата ни тарикатка
да завербува пекана бургаска адвокатка,
ала Нели дала е обет пред Бога
на поход да не слага адвокатска тога.
Спести си Деси хонорара
(от портфейла майчин щеше да го изкара),
в противовес на моралните норми
любовен триъгълник ще се заформи.
Загаснаха душевните пожари,
води ни Тодора към Буйново и Кожари,
ландшафтът е като в швейцарските Алпи,
а хората не са бездушни като талпи.
На управляващите за народа не им пука,
затова в селата изкукват от скука,
с готовност водач ни става бабанка,
обичащ да надига шише и дамаджанка.
Докато пъплим по баира
често спира да си пийва бира,
с болния от диабет
водим сладък моабет.
След екскурзията по родопските била
ще стопи доста кила,
след благодарности за благородното му дело
поемаме към затънтено село.
В „забравеното от Бога“ Водни пад
колоната ни влиза като на парад,
ала не маха никой от трибуна,
не наднича от двора любопитна муцуна.
На желязната ни логика напук
не се кандилка пиянде със махмурлук,
а нереално като мираж в пустиня
младеж поднася ни диня.
Изненада ни като тайфун или виелица
появата на момъка изневиделица –
както на гневен запалянко пред арбитър,
както самодиви пред Хаджи Димитър.
Момченцето със своите родители
навярно тука са единствените жители,
заредени са със оптимизъм
да успеят в селския туризъм.
От EVN ремонтна група
безценен опит трупа
по трасе със електрически проводници,
към нас отнасят се като към сродници.
Поставилите си за днеска ниски цели
в колите им натъпкват се като сардели,
ще се любува групичката наша
на тръгналите кравички на паша,
на зелени тучни ливади,
на препускащи поточета като мустанги млади.
Неусетно сред горския хлад
пристигаме в село Триград.
Събираме се в заведение на мандра,
предрекла ни е ясновидката Касандра,
че ще има малък инцидент,
за радост с happy-end.
Стефчовото мозъче на щуротии е богато,
постъпва често като дяволче рогато,
като Макс и Мориц без почивка
върши пакости с усмивка.
На почиващия Жечо бута стола,
наказанието му за произвола
не е с тупаници и ритници,
а само със закана за плесници.
Днешната програма
е в богата гама,
пещерата Дяволското гърло
е със слизане и качване върло.
В дълбините на подземната империя
витае ужасяваща мистерия:
буйната река със грохот
като великан, обзет от похот
повлича със безумна страст
попадналото в пещерната паст.
Може би невидим Минотавър,
надарен с мощта на динозавър
започва с жертвите, примамени с коварство
одисея в лабиринта на подземното царство.
Неразрешена е отколешна загадка –
защо в отсечка кратка
из коридорите на мрака
водата дълго се протака?
Пускали са изследователски групи
в реката предмети и трупи,
но изчезват безследно едни,
появяват се други след дни –
равносилно от Бургас до Мъглиж
трасето да минава през Париж.
Правени са не един и два експеримента,
но няма обяснение до момента,
подземната река със скорост като на рали
направи хората на будали.
Гидът ни изнася увлекателна беседа,
младежът съвестно занаята си гледа,
сладкодумно като на празнична трапеза
развива смела хипотеза:
Пещерата под село Триград
се олицетворява с мистичния ад,
в царството на мрака
трагичен епизод ни чака.
Подземната река е Стикс,
предлага като в „Студио хикс“
труден за подреждане пъзел,
заплетен като Гордиев възел.
Орфей е преживял голяма драма,
завладялата сърцето му дама,
ухапана от отровна змия
напуска планетата земя.
От предстоящата земна разлъка
поболява се Орфей от мъка,
либето му Евридика
от отвъдното го вика.
Привлечен от жалния й стон
пленява бог Хадес и лодкаря му Хадон
(който душите земни прибира)
с мелодиите на вълшебната си лира.
Изпадналият Хадес във захлас
от омайния му мелодичен глас
отправя за таланта му хвалба
и откликва на горещата молба.
Но трябва да изпълни следната задача:
из подземията Хермес ще им е водача,
докато към земния живот ги връща
назад към Евридика да не се обръща.
Ала не чува тихите й стъпки
и го побиват ледени тръпки,
обръща се тракийският певец велик,
за да види любимия лик.
Наруши наложената му повеля,
шанса златен като патица отстреля,
за наказание любимата изгора
изчезва като сянка в коридора.
Музиката е единствената му утеха,
вакханки на прицел го взеха.
Обладани с гняв и неприязън,
че не се поддава на съблазън
с камъни убиват волния като птица,
трупа му хвърлят във река Марица.
Но да приключвам с архаичните анали,
че навярно вече са ви доскучали.
Тази вечер няма Деси
да води бракоразводни процеси,
приключва вяло вечерта ни гала
без танци в ресторантска зала.
Оставили сме преход за десерт,
намиране на водопада ни е дерт,
финишираме, останали без силица
пред къпещите се в басейна на „Струилица“.
Африканска жега е след Девин –
за ходене в костюм адамов или евин,
но понеже сме от благородно потекло
от благоприличие сме с лятно облекло.
С пътните неволи няма да ви мъча,
дивим се на красотата на Въча –
на накъдрените заливи на язовира,
заградени с няколко баира.
Ще снимаме меандрите на язовира
от красивия комплекс „Чилингира“,
на „Метро“ се разделяме със Деси и Албена,
прехвърлят се на пиринската сцена.
На горката баба Тодора
ще й загрее до Бургас мотора,
докато пренася на туристите катуна
прегря стоманената й кратуна.
Като нея и Стойко слънчаса,
някой може би го урочаса,
да оздравява и придобива нагласа
за купоните на дълга маса.
След магията във планината на Орфей
да се стяга туристическият корифей
за предстоящия му славен юбилей,
в изобилие шампанско да се лей!
Туристът със осанка на атлет
ставащ на шестнадесет по пет
ще ни покани след лятната разлъка
на тържество на връх Бакърлъка.
За почерпка на любимата си чета
да не се изхвърля с чевермета,
а с бонбони и „библиотечни“ питиета
да му пожелаем „На многая лета“!
