Павел Баня 2016

Със спор започва септемврийският ни поход –

не е за имот със апетитен доход,

а превозвачът разиграва драма,

че пасажерите са двадесет и двама.

КАТ „гювеч“ не бута

децата да са на родителите в скута,

за слизане няма доброволци,

ставаме усърдни богомолци.

За да не спре ДАИ шофьора

заобикаля през Стара Загора,

на празничния концерт в Казанлък

от зяпачи е калабалък.

Ще засядат някои на маса,

други с музейна нагласа

тръгват към дома на Чудомир –

на възрастното поколение кумир.

Тава със банички в очите се набива

и сития от пътя отбива,

за 50 стотинки(половин билет)

ще се нахраниш като на банкет.

Ще предпочетат мнозина

да хапнат банички дузина

пред билета за музейния вход

с шокираща цена за бедния народ.

Към дома на писателя не повличаме крак,

а към гробница на виден трак,

пред входната врата се е изтегнал котарак,

вероятно да събира финикийски знак.

След изчакване на закъсняла дама

поемаме по начертаната програма,

ще посетим във Скобелево два обекта,

Ваньо в плен е на афекта.

Не го вълнува в щраусова ферма

размера на сперматозоидите във сперма

или на щрауска аналния отвор,

който при родилен зор

разширява се десетки пъти

от яйца-гиганти, които ще мъти.

Край творенията гордо ще се пъчи,

че не са „шикалки“ пъдпъдъчи.

Ванката обича каки

„с бедра до сливиците“ дългокраки,

но птиците с крака-кокили

не са му драги и мили.

Не желае туристът от Карнобат

очна ставка с екземпляр пернат,

а да пийне кафе с чаромат

под ромон на дъждец-благодат.

Ала собственикът грубо му се скара,

иска с вход да го прекара,

следват кратки дебати

с размяна на фрази крилати.

Ваньо след словесния дуел

по пътеката към буса е поел.

В етнографски комплекс „Дамасцена“

дама излиза на днешната сцена.

Слушаме с огромен интерес

беседата за розоварния процес,

за комплекса си фамилията гюловари

пръснали са доста авоари.

Градинки с рози, водопад, зоокът,

щом си бил толкова път

ще се почерпиш за награда

с мини-саралийки и лимонада.

„Да пришпорим бързо коня“,

че нетърпелива станала е Соня,

на Наска сестричката мила

ни чака в луксозната вила.

Загатва ни интериора,

че хотелът й е за заможни хора,

от открит басейн, парна баня и джакузи

ще са доволни и претенциозните урсузи.

Мераклиите учтиво каня

за плацикане в градската баня,

след процедурите-аква

танцов маратон ни очаква.

Край юбиляря на 16 петилетки

дамите подскачат като мажоретки,

титанът ни без „Ахилесова пета“

отново ще смае света.

Среднощната ни танцова фурия

утре е пръв за Турия,

цари анархия без Дафа-Пиночет,

закъснелите за тръгването са безчет.

В Турия уважават госта,

затова ще се забавим доста,

уредничката в Чудомировата къща

към житието на писателя ни връща.

Пристигаме в хижа „Каваклийка“

във време за салата с ракийка,

на седянка групата се кротва,

„пуска тежка котва“.

За тръгване не мисли май,

сюрпризират ни с безплатен чай,

потегляме почти по пладне,

яко ходене ще падне.

Особено за трио БАН*,

готово да даде курбан,

ако до вечерния мрак

оцелее в гъстия сокак.

БАН* - Белла, Атанас, Недялка

По начертания план

се движим към хижа „Братан“

по горски пътища и пътеки,

някои помагайки си с щеки.

Всеки според своите сили

изминава няколко мили,

поради липса на друга дилема

след кръгом на обратно поема.

Бързоногата Белла

пропуска на разклон табела,

от БАН за „учените трима“

екшън-приключение ще има.

Три душици с осем крака

провират се през всяка драка,

авантюристката с най-нисък ръст

маркира с козина тунела гъст.

Получаваме заслужена награда

и ние, и излезлия от ада

смесен екип храбър –

любуване на кичест габър.

Двамата с Николай

не сме се находили май,

ще се разходим до създадена от Бога

пиростия(каменна тринога).

След съзерцанието на внушителната пиростия

се сблъскваме със българската простотия –

изтървахме за секунди или за минутка

неспазващата разписание маршрутка.

По шосето дълго ще се тропа,

провървя ни бързо стопа.

Премахват алкохолните ноти

умората ни от изкачване на коти.

Започваме с кореми сити

вечер на талантите скрити,

Коцето ще се развихри край останалите фаворити

като урагана Матю над Хаити.

Както на първи април ще ви излъжа,

че навреме тръгваме за Тъжа,

мудно като жепейски влак

закъснелите повличат крак.

В къпинаци ни забива Веси,

ала дамата „нос не обвеси“,

родопчанката водачка е за образец,

трасето ни е край тръби на ВЕЦ.

В ден, от Бога армаган

любуваме се на хайдушкия Балкан,

повежда Веска към тунели

групичката от туристи смели.

Наличие на ценен инвентар

наложило е да се сложи катинар,

опасяват се някой психопат

да не извърши бомбен атентат.

За тръгване в уречения час

липсва един от нас,

всички мислят, че „тори“

почвата на местните гори.

Бай Стоян – странджански изкусен марангоз

е подложен на психически тормоз

от турист от първата седалка,

че тояги за децата дялка.

Докато се къпе във басейни нашата дружинка

с Николай потегляме към язовир Копринка,

на стоп пристигаме във село Виден.

Шегобиец прави се на далновиден,

слагайки табели „язовир Копринка“,

сякаш е до къщата на неговата стринка.

Явно е с апокалиптични представи,

че язовирните ръкави

до селото ще стигнат при потоп.

С Николай препускаме в галоп,

след час и нещо ходене със мощ

не виждаме до хоризонта водна площ.

В последната ни вечер-гала

тихо е като в шахматна зала.

Очаквахме от Коцето да се развихри като хала,

като вълна със мощ от девет бала

под ритъма на оглушителните децибели

да помита какички и лели(слаби и дебели),

правейки с тях лупинги смели,

ала се е кротнал в топлите постели.

Над Бузовград се извисяват мегалити

във вековна мистика обвити,

след лутане по „ялова“ отсечка

тръгваме по вярната пътечка.

Малките ни бабаити

все за нещо са сърдити,

„от мухата правят слон“,

започва яростен дърмон.

За мегалита съществува теория,

че е бил древна обсерватория,

от темето на каменния великан

се любуваме на гордия Балкан.

Посещаваме и друга каменна творба,

настройката ни е за рибена чорба.

Акостира гладната дружинка

край внушителния язовир Копринка.

Ала супа от таранки и толостолоб

не е за всеки джоб,

тарикатите с цени-капани

да хващат мангизлиите-„шарани“.

На изкарващите си паричките без пот

правим солиден бойкот,

под стената на язовира

нормален ресторант се намира.

Вече никой не се муси,

защото сме с пълни търбуси,

до Бургас сме в плен сме на хипнозите

от омаята в долината на розите.

Дафинка след австрийския ангажимент

в слънчев ноемврийски уикенд

край Камчия ще прави дестинация,

побързайте с место за резервация!