Кърджали

На поход тръгваме с комфортен бус,
на 1 май с носталгичен привкус
си спомняме за празничната ни манифестация,
преди да дойде чаканата демокрация.

Днес вместо на манифестация
бургаската голяма делегация
Александровската гробница ще посети
и места с природни красоти.

Пред музея важно като депутат
се кипри уникален експонат –
надула се гигантска жаба
като памперса на напикаваща се баба.

От каменни огромни манатарки
находчивите ще изкарат хилядарки,
ако продадат трошливия им габарит
под формата на клиноптилолит.

Това е зеленикав минерал,
безценен е като Свещения граал,
поставен във вода е чудотворен лек,
без болести живее се над век.

Достигаме прочутия Перперикон,
мощен дъждовен циклон –
на Емил Чолаков любим атрибут
внесе в групата смут.

След пороя няколко смелчаци
катерят се по хлъзгавите камънаци,
в крепостта след всяка разходка
откриваме нова находка.

Вижда се, че грандиозният обект
е спечелил средства по проект,
след промените с доста парици
може да сновем и по терлици.

В Кърджали – родопска „перла“ на Ахрида,
в хотелски комплекс „Ида“
релаксираме мускулатура,
втурват се децата в гонка щура.

Източни Родопи именуват се Ахрида,
за планината непозната Ида,
намираща се в турска територия
четем любопитна история.

Ресторантът с площ на стадион
е шампион във кърджалийски регион,
побират залите-хамбари
над 700 сватбари.

Спуснал се е собственикът на хотела
в бизнес-авантюра смела,
развива дейности в широк мащаб,
с разклонения като на мощен баобаб.

Не е с борчески манталитет,
а е човек народен – естет,
върши задълженията си с мерак,
черпи ни със гъби пачи крак.

Жъне в начинанията си успехи –
хотелиерство, цехове за дограма и дрехи,
към групата ни е изпитал тръпка,
ще ни продава дрехи със отстъпка.

Дечицата са в своя апогей,
смях звънлив отвред се лей,
не можем да им сложим пранги,
препускат в халето като мустанги.

Не се кахъри карето без доход,
че ще ставаме рано за поход,
а Стефчо сутрин не пропуска
солидно да похапне на закуска.

С изделия от баничарница „Хам-хум“
напълваме порядъчно тулум,
поемаме бодри на път
към красив родопски кът.

Издигналите крепост Устра
били са мъдри като Заратустра,
подстъпите по скали-отвеси
изключват вражески намеси.

Ако с продоволствията няма изненада
ще издържи и продължителна обсада,
до калето се изкачваме със зор,
наградата е кръгов обзор.

Като взвод, командван от фелдфебел
препускаме по главната на Джебел,
не на празничен парад,
а за шопинг в малкия град.

Туристи над дузина
се побутват в магазина,
дрешките народът гледа,
като топъл хляб се харчи сладоледа.

Днеска времето ни радва,
потегляме към Каменната сватба,
сред краски във нюанс зелен
пристигаме във Зимзелен.

Неуморните малки другари
гонят се сред фигурите на сватбари,
за радост край лудуващите хали
нямаше сервизи от кристали.

Щеше палавата чета
да ги натроши на ситнички парчета.
Детската „сватбарска“ еуфория
се пренася и на ресторантска територия.

Групичката малчугани
на шоу групата ни кани,
ще изнасят фолклорна програма
с изненади във богата гама.

Дечицата-сладури
избират компетентно жури,
нареждат столове в редици
с надежда за много кибици.

Даринка като птичка чурулика
със самочувствието на звезда велика,
импровизации в спектакъла ще има
и от преданите кавалери трима.

Някое дете, за да не мърка
усилията им оценяме с хатърка,
след изпълненията на четворката чевръста
вдигаме ръце със десет пръста.

Сценарият им нещо се оплеска,
ще се посмеем доста днеска –
вокално-певческата им пиеска
се превърна във гротеска-хумореска.

Зад ресторантските кулиси
сърдит Цецко лежи си,
не му пука на юнака,
че стърчат му двата крака.

На бати си Цветан
не правят малките метан,
малолетните злодеи са с амбиция
да надминат и Светата инквизиция.

Влачат инатливия младеж
като тежка талпа на строеж,
както циганчета бол
дървесен тежък ствол.

На ящничкия като баба Меца
хърбите събуват кеца,
на стол изкипрен е трофея,
както приказно красива фея.

Сърдиткото, провесил нос,
прави крос на 50 % бос,
обува си кеца(десен или ляв),
бързо отлита детския гняв.

Мимолетни са детските бури,
продължават с игричките щури,
до късно им издържа организма,
лягането им мъчително е като клизма.

Ежедневно с тях „кръстосваме меча“,
първата ни спирка е „Йоан Предтеча“,
вживяла се в професията дама
изнася ни беседа в храма.

В плен сме на крайпътна изненада –
мощна като Ниагара каскада,
с проглушителен грохот водната маса
полита устремно от речната тераса.

В градче, известно с добива на руда,
без надпреварата делнична луда
няма да се разходим по шпарца,
а ще разгледаме музей на кварца.

Каре от дами са зарязани
сред братя-друговерци рязани,
трите хващат ни в крачка,
но пресата житейска смачка

млада дама къдрокоса,
сякаш някой я анатемоса.
За Веси посещението на Мадан
не е свещен Рамазан.

Сама сред хиляди „бургии“
с „наточени саби-френгии“
паникьосва се като попаднало в сокак
животинче във вечерен мрак.

Ала намесва се богинята Фортуна,
на „дубаеца“ Мартин „катуна“,
„пращящ по шевовете“ с хора и багаж
набъбва до шестчленен екипаж.

Възпитава ни Дафинка като Макаренко,
но чудесата са приоритет на мистър Сенко,
като черния пипер е люта,
от потърпевши често е оплюта.

Обикаляме „Шаренка“ с челник,
в българския пещерен Мелник
със скромни габарити
няма сталактити, сталагмити.

Спрямо „Шаренка“ „Ухловица“ е гигант,
нещо като лимузина пред „Трабант“,
пъпли върволица от народ
до извисилия се в небесата вход.

За мразещи вървенето е сложен тест,
подвиг като покоряване на Еверест.
Не свършват мъките до тук
на едва поелите солук.

„Градинските създания“
са подложени на нови изпитания,
пещерата за зла орисия
не е равна като тепсия.

Шеметно се спускаме по стъпала,
извити като октоподни пипала,
и да нямаш към денивелации мерак
качване и слизане ще има пак.

На Стефчо неочаквано му се приака,
солидарно с него, без да чака
Дарио се произнася вездесъщо:
„И на мене ми се ака също“.

Свалят ли гащи за турнира-блиц,
за „тортите“ от анусния шприц
след съдебна веща експертиза
може да ни тикнат и в пандиза.

А меките им „сталактити“
при срещата със ледените сталактити
след години милион
ще образуват сталактон.

За радост чревният им тракт
не извърши отделителния акт,
без нови форми във кафяв нюанс
продължава пещерния ни сеанс.

Ако останали са някои без силица
два дни ще релаксират в Могилица,
и спазващите строги диети
не устояват на родопските специалитети.

На младини се подвизавал като рокер
Стойко е във ролята на дискожокер,
групата в омайната Родопа
и на „Бяла роза“ ще потропа.

Децата към готварското изкуство
са изпълнени с любовно чувство,
обзети от странни мераци
награбват големи черпаци.

Скрити в дворната беседка
от погледа на любопитната съседка,
трескаво се трудят с жар,
действат бързо като при пожар.

Без да се страхуват от простуда
започват надпревара луда,
в промишлено количество се вади
водата от течащи вади.

Целите им са високи като виадукти,
нямат си парички за продукти
като живелите преди Христа,
гозбите са от тревички и листа.

Дечицата за образец
станаха във готвенето спец,
славата им се разнася до Чукотка,
оставят манджата за гладна котка.

Докато вдигаме наздравици
вещае Емо гръмотевици, светкавици,
очакваме на сутринта потоп,
но времето оказа се тип-топ.

Смело Росито набива крак,
за похода „хваща последния влак“,
при туристическата й изява първа
ще си хапне вкусничка пъстърва.

От барбекю „Дядова ряка“
с водач по пътека пряка
пеканите туристи на един дъх
превземат Ардин връх.

На който му е паднал гарда
след разходката до извора на Арда
в родопския едем
ще почувства духовен подем.

Родени сме явно с късмет,
при тазгодишния дъждовен берекет
остана отборът ни сух.
Но преди да напълним търбух,

впечатлени от планинските кайнаци
ще се насладим и на Агушеви конаци.
При обиколката на стаите безброй
от небето се изля порой.

Младите ни планинари
пак са в ролята на кулинари,
„запрятат до лакти ръкави“
за детските игри-забави.

Компетентни като корифеите на БАН
и хидро-инженера Доган,
от специалистите със профил аква
чудесна гозба се очаква.

Групата „до козирката“ се напука
и рано налегна ни скука
в доста големичка доза,
разбуни духовете „Бяла роза“.

Сбогуваме се със сърдечните хазяи,
из Смолян се разхождаме като лентяи,
падна и градушка за беля,
интериорът за секунди побеля.

След неприятния сюрприз
като на зла мома каприз,
от красоти изпадаме в омая,
движейки се по меандрите на Чая.

Скалите над речния бряг
са отрупани с родопски силивряк,
впечатленията в днешната ни дестинация
доведоха до липсата на концентрация.

Шофьорско-навигаторската ни дружина
се омота като муха във паяжина,
докато търсим изхода за магистрала
обикаляме из няколко квартала.

Докато правим ялови контури
ще се спукат пикочните ни мехури,
без почивка на дълга дистанция
спираме на първата бензиностанция.

Аз се проявявам като блейка,
като волна птичка ми офейка
(както родната младеж зад граница)
мисълта, че нося раница.

За липсата й Женя се усеща
и ме насочва по „следа гореща“,
ще ме почака облекчилия се екипаж,
докато навъртам двупосочния километраж.

Емо със циклоните си прекали,
навън отново вали,
Дафинка чуди се дали
за „Кабиле“ ще има будали.

Възрастните са с единодушен глас
да се прибираме директно за Бургас,
децата правят бойкот,
но не зачитаме техния вот.

Подреждаме във мозъчния каталог
творенията на човек и Бог,
за да си спомняме в годините напред
за приключенията със емоции-букет.

Разхлаждайки се с бира или спрайт
отворете туристическия сайт,
прочетете лятната програма
с походи богата гама.

Не могат никакви апаши
да откраднат от душите наши
на туризма посятото семе,
реколта даващо по всяко време.

Нека през всички сезони
да се включват в нашите колони
и млади туристи засмени,
да се радват на природните ни феномени!

Категория: