Доспат 2016г.

Празници щом съберат се в календара
мислено туристът стяга си самара,
от много мераклии „ще се счупи клона“,
потегляме в сватбарска колона.

На празника Свети Константин и Елена
е стартът на турнето на родопска сцена,
туристи-ветерани и достойната им смяна
се гмуркат в гори със зелена премяна.

На именника Коцеян от Кости
като диамант талантът му блести,
рецитира с патос и душевен плам
стихове за Любовта като Божествен Храм.

Любуваме се на меандрите на Въча,
за днеска кратък ще е лъча,
сбъдна се дъждовната прогноза,
времето е за купон със „Бяла роза“.

Главоболия сами сме си създали,
кръстосвайки из девински квартали,
набързо лапваме екопътеката „Струилица“,
както Стефан кебапче на вилица.

„Заситихме“ отчасти туристическия глад –
видяхме здравец, силивряк, водопад,
посреща ни Доспат
с дъжд и хлад.

Настаняваме се в хотел „Панорама“,
времето е само за пижама,
но всяка темпераментна и с кръв южняшка дама
е настроена за танци във богата гама.

Ветеранките си – „тежка артилерия“
заменила е Дафинка с „кавалерия“,
на дансинга танцуват със финес
виртуозите от КТБ*(не изпадайте в стрес).

Липсва Цецо, дето в Сърбия избяга
и докара хиляди до просешка тояга,
абревиатурата на банката, източила пари с чували
е на родните места на танцовите хали.

Несъразмерни адаши – дядо и внук
(както великан и Малкия Мук)
на именния си ден са с нагласа
с бонбони да почерпят всяка маса.

Местен щедър бизнесмен
по случай празничния ден
черпи бургаската чета
с маркови подбрани питиета.

Предстои задача нелека –
във филиал на Стойковата „библиотека“
вместо „История славянобългарска“ от Паисий
„ще се четат“ творби на Дионисий.

Извлекли са от „книгите“ поука –
дълго ще те мъчи махмурлука
„четеш“ ли „автори“ избрани
и смесваш „повести“ с „романи“.

КТБ* - Карнобат, Тополовград, Бургас

Туризмът днес е апетитна сфера,
понамирисваща на яка далавера,
изкарват се доходи леки
от маркировка на екопътеки.

Българите са големи тарикати,
„на дявола ще станат адвокати“
и с Антихриста мили и драги,
за да постигнат лични облаги.

Армия от хитреци се осъзна
до дъно да източи бедната хазна,
както пияндето виното от бъчва –
с минимум вложения и без да се измъчва.

Накратко ще отворя дума
за какво се взима космическа сума:
за маркировка и някоя беседка
с красива панорамна гледка.

Алчният скъперник претърпява крах
в следващи прераждания ще е сиромах,
ще го сочат хората за наказание:
„Клошарът(еди кой си) на казани е“.

На сутринта след разговор-блиц
в новопостроения доспатски ТИЦ*
ни се „разтвори парашута“ –
ще ни водят по два маршрута.

ТИЦ* - Туристически Информационен Център

Колкото има океан
и са родени Магелан
и Васко да Гама в село Рупча,
толкова и в село Любча –

затънтено родопско село
се е пръкнал шахматист с високо ЕЛО.
Ала направена е по идея на находчив ум
спортна пътека по междуселския друм.

Париците са хапнали със обосновка,
че ежедневно ще провежда тренировка
„младежкият“ отбор напет
на средна възраст 3х25.

Сред помаците с вехти одежди
ще излъчат олимпийски надежди.
Щом станат спортни факири
на оспорвани шах-турнири

ще поканят местните старци
наборите си от Говедарци,
а на състезание по табла –
ветераните от Шабла.

Ако Кубрат Пулев направи гастрол
и го посрещнат с хляб и сол,
докато се спуска към Римския мост
ще напомпа мускули на някой лост.

Благодарим ти за разходката, Якиме,
гърбът на селяните як им е
не от ходенето по пътеки-еко,
а от мъкненето отдалеко

на тежки чували с картофи,
не виреят тук спортисти или философи.
Води ни безплатният гид
към друг родопски рид.

Катерим се както козлето
по скалното образувание „Скалето“ –
край село Црънча древно светилище
със зъбери като на мистично страшилище.

Дълбоко е скрило вековните тайни,
медитираме с гледки омайни –
върхове с осанка на рицари смели
с доспехи в зелени пастели.

Туристът преходи екстремни иска,
ала на гидовете не им стиска
и да ни водят не поемат риска,
сякаш са на длъжност менажер на миска.

Не копнее ли душата за гората и билата
в офиса се врътнеш за държавната заплата
и на нивата поемаш да садиш картофи
или да шеташ вкъщи по пантофи.

Даже шефчето на ТИЦ-а
от отговорност скрива се като къртица,
иска всячески да ни уплаши,
да се откажем от желанията наши.

Не бил маркиран маршрута,
групата ни цяла нощ ще се лута,
ако до изгрев оцелеем ще ни схруска
мечката-стръвница за закуска.

Не подозират, че Вълко и Малина
с мечия елит са в комбина,
край Ново Паничарево пчелина
е доходоносен като златна мина.

На мечките даряват тенекии с мед,
за да има в планината ред
и турист самотен да не стане плячка
на мецанка с фигура ячка.

Третият маршрут за водача
се оказа непосилна задача,
изчерпали физическия си ресурс
ядрото към Доспат поема курс.

Малцина път ги чака
от село Барутин до село Късака,
понамирисва на източване на милиони
трасето ни, маркирано с жалони.

Може би катурнала ги е мецанка при експеримента
за проверка якостта на фундамента –
дали циментът е със марка мента,
както повечето ни избраници във парламента.

Движим се по интуиция,
Дарио не е в кондиция,
боли го силно корема,
но за връщане няма дилема.

Подвеждаща табела внася смут,
потегляме сред кратък диспут
в посочена от шегобиец посока Гела –
на туба бензин от близките села.

Очаквахме да видим в Късака
неколцина оглупели дъртака
в хоремага да си правят конушмак,
сръбвайки ичкията с мерак.

Или стогодишна баба с бурка
с арсенал вретено и хурка,
подремваща сегиз-тогиз
за пра-пра-внуците да готви чеиз.

Ала къщите са на няколко ката
и на никой „не хлопа дъската“,
ще ви разкажа в следващ момент
за местен инженерен патент.

Слизайки по склона нашата колона
е посрещната от кон на стадиона,
изникват неочаквано като мираж
снажен белодрешко с антураж.

Любопитството взима превес,
попадаме на производствен процес,
за себе си и за подарък пълним раници
с мекици, понички и баници.

Наситили вълчия си глад
тръгваме към пълноводен водопад.
В родопския затънтен вилает
бизнесът е в своя разцвет.

Находчиви италианци(на жаргон жабари)
вложили са доста авоари,
работни места са създали
в цех за обувки и сандали.

В селото често правим почивка,
срещайки хора с чаровна усмивка,
при изобретател повличаме крак,
Вълко обучава се като чирак.

Складирайки дърва за всяка зима
огромен опит в рязането има,
заобиколен както от роднините абитуриент
демонстрира банцинговия си патент.

Четириногата туристка Белла
не признава маркировка и табела,
„работата стане ли дебела“
дърпа я със повод „мама“ Нела.

В туризма със солиден стаж
навърта излишен километраж,
напред-назад без отдих тича,
във водоеми да се къпе обича.

Препускала с енергия на впряг от хъски
кефи се под водните пръски
на водопад с огромна мощ,
летящ със грохот ден и нощ.

Медитираме сред тази красота,
отново Жечо е на висота –
ще ни закара читави в Доспат
без произшествия със звяр космат.

На Дафа по танци отбора
не знае що е умора,
ала тази вечер фиестата луда
се заменя с покой по принуда.

Поради огромна ресторантска клиентела
за персонала си управата е счела –
ще се преквалифицира на готвачи и гарсони,
за да не правят гостите фасони.

За утре кръгов е маршрута,
отначало групата ни ще се лута,
преди трасето си да избере
в местност „Караджа дере“.

Караджа означава сърна,
но не виждаме дори зърна
от акенцата на сърнички и сръндаци.
Явно крият се в шубраци

или са смлени в ненаситните тумбаци
на авджии със манталитета на диваци,
преследвайки животните със порив див,
както в турски сериал Максуд – Елиф.

Проблеми имаме с „Калето“,
не е на върха като „Скалето“.
Открива го Вълко в акция-соло
надалеч от било голо.

Край ловна хижа на полянка
направила е групата седянка,
Нела пуска Белла без каишка,
за да се разходи и изпишка.

Проявява всеки расов пес
към красавицата Белла интерес,
охранителите на овчарско стадо
са надушили гаджето младо.

Увъртат се ергените двама
край елегантната шикозна дама,
за да не пострада при любовна драма
спасяват я „тати“ и „мама“.

Бягайки по горските пътечки
кожухът й като на белите мечки
придобива черни краски,
„мама“ го изпира с ласки.

Двама братя – оператори на биологични единици,
т.е. чобани на безропотни овчици
(младото братле „пере го тока“)
ни указват вярната посока.

Тура дълго се проточи,
часовникът неумолимо сочи,
че времето напреднало е доста.
Не излиза аритметиката проста

Виденица – мечтан обзорен връх
да качим и слезем на един дъх.
Броят на неуморимите като пчела
се редуцира до лека кола.

Бързичко карето ни ще изтърчи на
КралиМаркова(Почилова) бърчина,
като Зевс от небесния трон
правим виртуален маратон.

Препуска взорът ни като жребец
от връх Виденица – на района първенец
по хребетите на всяка верига
докъдето погледът ни стига.

А ниско долу се простира
на голяма площ язовира
с врязани заливи като фиорди,
стражи му са върхове с осанки горди.

Доведе уродливата ни демокрация
до изтичане на българската нация,
тръгнаха мнозина на гурбет,
а младежта – за обучение в университет.

За да има нацията ни просперитет
е нужен нов манталитет –
за облаги лични без ламтеж,
към единство с Бог стремеж.

В Доспат работят с оптимизъм
по казус за развит туризъм,
за да излязат на челни позиции
направили са доста инвестиции.

Мащабен обект по нестандартен проект
е постигнал поразителен ефект –
макети на чешмите в доспатския край.
Свещен наследствен обичай

в българо-мохамеданската култура
е направа на кайнаци с няколко чучура.
Докато ни чакат в ресторанта за ордьовър
ще се насладим на друг шедьовър.

На слънцето енергията се акумулира
от соларните лампи край язовира,
блещукат нощем като фосфор,
нарича се алеята „Малкия Босфор“.

Гала-вечерта ни се забави,
заради разходката по язовирните ръкави,
танците са вече във разгара,
Коцето със младите „направи си гаргара“.

Макар и леко шкембелия
Коцето е танцова фурия,
ще се развихри бъдещият юбиляр
като държан във клетка звяр.

Втурва се с Албена във флашданс,
изпада във неуправляем транс
с ярък мощен протуберанс,
от мегаоборотите настъпва резонанс.

След разпада КоцеЯнковчетата стотици
ще политнат в небесата като птици,
превъплътени като християни, мюсюлмани, католици
ще оплождат на планетата ни хубавици.

Днешният ни свят пошъл и сив
ще стане светъл и красив
не с нарочените за персони VIP,
а с носителите на Коцеян*-чип.

От Доспат си тръгваме вече,
времето бързо изтече
като струята на пясъчен часовник,
като морския курорт на летовник.

Коцеян* - Красив, обичащ, целомъдрен,
енергичен, ярък, непоколебим

Край Фотиново водопад с голям дебит
променил е тотално селския бит,
туристите по стръмните им калдъръми
били са рядкост като цъфнали налъми.

Заради туристическия поток
е построен хотел с „ценички“-шок,
но „пътници има за всеки влак“,
към феномена набиваме крак.

Задача непосилна за Сия
(както до остров „Света Анастасия“
да отиде пеш или на кон)
е да се спусне по склон,

покрит с хлъзгава кал,
всеки миг ще стане фал.
За усилията й – язък,
но се връща, за да няма сакатлък.

Останалата гвардия – стара и млада
кефи се под пръските на водопада,
до беседката ни чака изненада –
за дечицата ни палави награда.

Атракциите за туризма са огромен фактор,
местното такси под формата на трактор
със скоростта на дърта кранта
вози пътниците на аванта.

Покрай „агънцата“ фини
се уреждат техните роднини –
над рожбите „разперили крилца“
„овчици“ с доста килца.

Тракторчето ще остане без душичка,
ремаркето му е като „Дядовата ръкавичка“,
наблъскана е четата – голям майтап
като сирийски бежанци в пикап.

След прехода полага се отмора,
в кафето комплектова се отбора,
ще се пътува доста време,
в буса всеки ще дреме.

Дори и Белла каталяса,
в краката на стопаните миряса,
дава Жечо пълна газ,
за да стигнем навреме в Бургас.

Пожелавам на задружната ни свита
в планините да скита и да пие до насита
от чучурите на майката-природа амброзия
сред хора без духовна ерозия!

Категория: