Срещу зноен летен пек
планинско гмуркане е лек,
прохладната планинска пазва
от слънчев удар ни предпазва.
Хилми е на своя пост,
в симбиоза е със скоростния лост,
предстои му по баирите тепърва
тътрузене на скорост първа.
Първата заслужена награда
е докосване до ”Шехерезада”,
но с авоарите на дядо или баба
ще ни изритат като краставата жаба.
”Приказките” кът е за тузари,
затова със моите другари
ще похапнем скромно на беседка,
радвайки се на красива гледка.
И в Кърджали е знойно лято,
след дълъг полет нашето ято
кацва във гнездо на Баните,
но сюрпризират ни стопаните.
Наблъска ни хитрецът-печалбар
като жито във хамбар,
двечките легла по уговорка
набъбнали са до шесторка.
След наглата дискриминация
започва групата ни операция
с кодово название: ”Измамени корниди”,
хуква всеки накъдето види.
На мушка сме взели
квартири и хотели,
на хотелския бос
натрит е алчния нос.
След разигралата се драма
следва волна програма,
а на следващия ден
посоката е село Заграждèн.
Ще се помотаем като патица,
докато стигнем село Кръстатица,
разходката из Еренджиковата къща
към патриархални времена ни връща.
Котаракът расов Руси
на гости не се муси,
но мяучи жално и чака
мацка на четири крака.
Надупени от нашата дружина
издирват хвръкнала пружина
от фотоапарата на Галина,
язък за лазенето на мнозина.
В Заграждèн сме по пладне,
голямо ходене ще падне,
носи ни се славата на катерачи,
ще ни обслужват двама водачи.
От мостчета със парапети
любуват се туристите напети
на забързаните водопади,
образували мощни каскади.
Начетеният гид
познава всеки рид,
на Заграждèн бившият кмет
е планинар заклет.
В тази местност дива
по негова инициатива
и веща опека
е направена екопътека.
Адреналинът е в голяма доза,
а от мечата психоза
паникьорите в нашата чета
виждат на стръвница силуета.
80 процентова мечка
е бургазлийката от Карлово Нечка.
Не намеквам, че е тежка,
името й изречем ли с грешка,
сменяйки началната й буква,
всеки стремглаво ще хуква
по скоростна отсечка,
чувайки за мечка.
Следобед силно прежуря,
предвещава лятна буря,
след задължителния тоалет
храната е на дневен ред.
Зовът на пълната паница
ни тласка в селската тъмница,
докато мислим за вкусните хапки
разхлаждат ни дъждовни капки.
Ресторантът мъничко е тесен,
но под напева на родопска песен
усмихнати са всички хора,
рее се душата из простора.
Виртуозът на акордеон
провежда дълъг маратон,
вкусен е родопският клин
като пресен мед от пчелин.
Красив и евтин армаган
може да се купи от Мадан,
сред сергии с продавачки-ханъми
туристките ни бродят като таласъми.
Пазарят се на просторната чаршия
за ефирни шалчета за шия,
докато Радост Дряновска е под упойка
изкупуват всяка бройка.
Светкавично изпразнили са рафта,
а Хилми с маданската нафта
късмет извадил е лош,
ще му коства и кражба на нож.
Некоректен е у нас търговеца,
но екипът в пещерата ”Голубовица”
по обноски е без конкурент –
роб е на всеки клиент.
Шляпащи 15 души
с гумени гащеризони и ботуши
навлизат със мерак
в царството на вечния мрак.
Най-вълнуващият епизод
е минаване с лодка под свод,
пльокваш се като медуза до водача,
промушването ни е негова задача.
Без помощта на лодка
из пещерата правим разходка,
след любуване на пещерния ”полюлей”
ни чака авантюра със тролей.
Летим като птица
по опъната метална жица,
ще извърши оцелялото ”стадо”
с втора подгрупа рокадо.
До ”Ухловица” се изкачваме по стъпала,
слизащите носят се като стрела,
пусната от индианец в прерия,
потапяме се в пещерна феерия.
Влизайки в Могилица без силица
в мозъка изплува вилица,
но преди да пълним тумбаци
ще разгледаме Агушеви конаци.
Настаняването е голяма мъка,
край списъка народът щъка,
чакайки за стаи ред,
надявайки се на късмет.
”Ще се пръснем из цялата околия”,
от този род главоболия
за Кавалджиеви не съществуват –
с подвижна спалня пътуват.
Докато търсим своята квартира
в панорамен ресторант на баира
обслужва сервитьорче младо
Диманови и свитата на Владо.
Става голям дебатник
за порция липсващ пататник,
сътворен е от невидим маг,
при нужда ще се появи и качамак.
Утре от площада на Могилица
Кавалджиеви потеглят за Зекирица,
а ние правим избор
да видим Ардиния извор.
На ”Дядова ряка” е почивката ни първа,
в езерото плуваща пъстърва
я чака жертвена кампания
за изхранване на весела компания.
Достигнали сме извора на Арда,
на Петя ще й падне гарда:
с джиесема й на нашата дружинка
Мариана прави снимка.
Усмихват се на призив: ”Зеле”,
но фотографката ни хвърля геле –
по неведом сатанински план
апаратът хлъзва се като шаран.
На Петя говорилната машинка
хвръква както от тигана палачинка
и като жаба дългокрака
цопва във кайнака.
Планината място е за авантюри,
а уговорките за маникюри
и масажи на лица и гуши
са причина джиесемът да запуши.
След като скоростно се охлади
джиесемът във студените води,
рече: ”От бърборковци – аман”.
На ремонт отиде със Диман.
Грациозна оперетна прима
роман любовен има –
не със гаджето си Николай,
а с кутренце, дето лай.
Мъничкият български горан
голям е гевезан,
гуши се и тика
в краката на Аглика.
Връщаме се във Билянска махала,
от родопските меки била
след 9 часов ”преход с камила”
ше се озовем пред исполините на Рила.
Не допуска Хилми издънки
по безбройните родопски гънки,
ще спира нашият екипаж
само за кратък миш-маш*.
* миш-маш – мечтания из шубраци-магазинни атаки
широкомащабни
В автобуса пържим се като мекица,
двойка катаджии от Белица,
която в пека куфее
вижда, че вратата зее.
Доста ще са неприятните моменти,
преглеждат всички документи,
като проститутка с морална разруха
Хилмито на заядливците ще духа.
Отрицателна е алкохолната му проба,
но има ли в душата злоба
не приемат и финансов пакт,
моментално пишат акт.
Дребнавите помаци
омотаха се като ахмаци,
докато с Хилми чукаха лаф
единият бе гологлав.
Хилми му направи забележка,
поправи ”несъзнателната” грешка,
след агресията му като при пролет пражка
нахлупи своята фуражка.
Колкото се казва Густав,
толкова и спазва устав.
Приведе се бързо във форма.
За да преизпълни високата норма
от актове-секира
нова жертва стопира.
С ръкопляскания бурни
сбогуваме се с катаджиите дежурни.
В Семково ще видим зор
с паркирането пред хотела ”Бор”,
след лутане бургаският отбор
е стоварен в задния му двор.
Любезният и акуратен персонал
за отдиха ни се е постарал,
четата на части се е разделила,
обикаля по пътеките на Рила.
Едни се радват на мечоци,
други – на бистри потоци,
край Сухото езеро прави се плаж,
през клека се трупа катерачески стаж.
Към рейса пристрастихме се като към дрога,
Хилми е задействан като по тревога,
скоростно събира си багажа,
превозва до разклона екипажа.
Чешма по днешния ни тур
има малък кусур –
пресъхнал й е левият чучур.
Но пратеничка на Амур
при своята поява
от яловост го изцелява.
Извършила е Мариана чудо –
чучурчето потича лудо.
В групата ни няма дисциплина,
понеже през тази година
на ягоди брането е емоция
и са на лятна безплатна промоция.
Бог към нас е щедър,
а на конкурса за изящен бедър
Мариана, Стойко с поглед ведър
спорят на кого изпечен е и едър.
Последва неприятен момент –
за радост с happy-end,
”изгуби Коцето картина”,
спаси го ”Д-р” Радостина.
Да благодарим на Бог,
че го транспортира до Разлог,
не показа малодушие и песимизъм,
а завидно мъжество и стоицизъм.
На сцената излиза Ивана,
отправя към Лъчо покана
да препускат като маратонци смело
от жиха Добърско до едноименното село.
Обещава да го заведе на черква
и от списъка си да не го зачерква
за най-доверен придружвач,
ако оцелее по трасето-трепач.
Лъчезар без никакъв протест
приема невменяемия тест,
сред маратонците ще плъзне вест,
че е в дисциплината the best.
След мазохистката полита като хала,
ще се почувства на финала,
олят от летния дъждец,
както на смъртен одър жребец.
След изтощителната дестинация
дори да стори излагация
пред цялата ни нация
провежда релаксация-реанимация.
Примъква си одеяла дузина
и ги натрупва на купчина,
краката маратонецът the best
вдига чак до Еверест.
Туриста без вътък и с провиснал език
църквата ще го канонизира в мъченик,
заслужи нашият другар
прозвище свети Мъчезар.
След разходка до вековната ела
ще посгреем нашите тела,
идея за огън ни хрумна
и ярък пламък лумна.
Готвят се потомците на Прометей
за метеоритен апогей
от ярки персеиди,
явлението заслужава да се види.
Обявиха, че след полунощ
ще е с най-голяма мощ.
Преди дванайсетия час
огладнелите от нас
се натъпкаха с леща
и се закьориха насреща
из безкрайната галактика.
Получи се на практика,
че въпреки медийния шум
на метеорити нямаше бум.
Но след изгрев сред бургаските редици
имаше бум на гладници.
За да мине закуската гладко,
за пържени филии със сладко
дадохме заявка от нощес,
но получи се небивал интерес.
Групата е със завиден апетит,
а хранопроводите – с голям дебит.
Засмукана е цялата кльопачка
като от мощна електрическа прахосмукачка.
След сутрешната какафония
потегляме към хижа ”Македония”,
лакомата чета ще ошета
примамливите БКП*-та.
Разточили сме се по душеваден склон –
на Гринуич е челният ни ешелон,
златната среда е в Бон,
а Петя – зад Атон.
Пристъпяща едва
изостава с два,
че и повече часа,
купонясват първите на маса.
БКП* - Боровинкови Крупни Плантации
След дългата агония
релаксираме във ”Македония”.
Тук хлябът е артък,
ако в ”Добърско” си бил карък,
без конкуренция от лакоми комшии
ще се натъпчеш с пържени филии.
Със сабо превзела баира
гледа на кафе Елира.
Проявява си на врачка гения,
първо гледа на Евгения.
Странно как без вихър на торнадо
на чашите е станало рокадо.
Гледа на Женя, а разголва душичката
на Петя козметичката:
ще работи Женя със разголени особи,
а Петя – в БТК до тъмни доби.
Докато стават тези мурафети
самотен турист като йети
хижата е наближил –
това е софиянецът Божил.
Визитата му ще е кратка,
за независимост помъкнал е палатка.
Маршрутът ни до ”Бодрост” е играчка,
поемаме със бодра крачка.
В резервата ”Парангалица”
от животни диви е навалица,
дадоха ни строга нота
вътре никой да не се мота.
Но стои ли птичка в кафез?
Към резервата проявихме интерес.
За нарушителите ”Парангалица”
може да стане ”Прангалица”.
Ще ни сложат пранги
и солидна глоба манги,
ако са злобари като мильовците от Белица
ще ни държат на хляб и водица.
С охраната извадихме късмет,
ала на дневен ред
е словесен пирует
на дами с табиет.
Гъмжи от разнородни щения
за спалните ни помещения,
протича без диктат
есенен предсрочен листопад.
Първи в нашия отбор
се ”отлюспиха” Диманови от ”Бор”.
Групичка подготвя се за лифта,
а крачета два чифта
отпрашват за родния дом,
ала не пешком.
Отправили са Юлия и Мариана
към бургаски превозвач покана.
Тръпката ни днес е Марков камък,
на първобитните им е изглеждал като замък.
Ивана конкурира скоростта на самолета,
а Радостина – като влак товарен крета.
Плантация с малини
бързо ръста смали ни,
с порядъчно превит гръбнак
зобаме накичения малинак.
Малинова е family-то на Ивана,
от адашките си е получила покана,
ако ги хапне ще се чувства канибалка,
продължава със мазохистичната закалка.
Лети по отвесния тур
като изстреляна ракета в Байконур,
сложната й орбита
е за планински зомбита.
Времеви бележки бол
окачва на дървесен ствол.
Мъките Сизифови са вечни,
а нашите – конечни.
Като героите на Чудомир
устройваме си на полянка пир,
изпука зад гърба ми клечка,
опулен съм от изненада...Нечка
е измъкнала от днешния багаж
лютеница в стъклен??? амбалаж,
обикаля цялата трапеза,
мажи ни филии с ”Олинеза”.
Пейчо дава зор
да покорим върха с обзор,
минаваме край Марково светилище,
на великан мистичен жилище.
Връща ни в днешния век
гъста джунгла от клек,
с порядъчно издраскани джолани
излизаме на горските аутобани.
Пейчо на един дъх
превзема Царев връх,
докато чака нашият дует
Малинова си е устроила банкет.
В Бургас, на ”Остров Бали”
след похода сме се събрали,
Коце при небивал интерес
кръщава Пейчо със финес.
Пей, човече!
Пейчо вече
е с планинско име,
върхове ще качва лете и зиме.
На Царев връх снагата
на прицел е от небесата,
започва леко да ръми,
наблизо яростно гърми.
Спускаме се без пътека,
масажира ни отново клека,
придобиваме школовка
в търсене на маркировка.
На дъжда е бурен танца,
Ивана по стръмната шанца
ще се спуска с разлепен чепик,
озорен при изкачване на пик.
Започваме щурма велик,
летим както надъхан болшевик
към Кремъл с боен вик,
както към кравата разгонен бик.
Липсата на подходяща зала
остави ни без вечер-гала,
утре във Благоевград
продължава есенният листопад.
Големият окапал лист
е софийският турист.
За купуване на боровинки зов
е причината да спрем във Самоков.
Мариана има имен ден,
празникът да е благословен,
тълпи от миряни палят свещица
на Успение на всепризнатата светица.
Ще уважат две дами от отбора
на Бялото Братство събора,
продължава одисеята им в Рила,
а ние ще се попечем на ”грила”.
В листопада включи се и Николай,
връща се във Смолян да дерзай,
гмурка се в кипежа на ”манежа” –
подмяна на водопроводна мрежа.
Спираме за хапване край Ихтиман,
навън е врящ катран,
след обедна богата дажба
уважаваме и магазинна разпродажба.
Пазарлъкът кипи като виното в кадуса,
а навън покачва се градуса,
поради липса на белишки ”ерудити”
емоциите до нула са свити.
Народът ни явно не бедства,
мравуняк от превозни средства
попада в блокада –
за плажните мъки ”награда”.
В края на планинската разходка
ни обзема носталгична нотка,
от родопския и рилския солариум
се връщаме в бургаския ”терариум”.
Но ”шило в торба не стои”,
нова дестинация ни предстои,
обсъдихме на туристически съвет
гмуркане във медвенския вилает.
Визита ще направим кратка
на любезната ни домакиня Златка,
след преход вечер на чардака
задушевно ще си правим конушмака!