На вратите ни щом лятото почука
към Черноморието ни прииждат от Шоплука,
столичани в повече след плажна скука
получават тен като на роми от Комлука.
В Царево през април и май
е пусто като в небесния рай –
там на километри мярка се светия,
живял смирено с Любов в немотия.
Извън сезона в Царево е простотия –
тук-таме човек и улична мастия,
надяват се през лятото от чужденци и столичани
да напълнят гуши като пеликани.
На Дафинка туристическата ескадрила,
върхове стотици покорила
в Родопа, Пирин, Рила…
в хотелче кипро се е настанила.
Резово е първата ни цел,
правим кратък тегел
по българо-турската граница,
не ни посрещат с бъклица и баница.
В селото за апетитните имоти
кореняци и богати мафиоти
не плащат за охрана надник надут
заради граничен охранителен статут.
Вървим през кътчета диви
край заливи със скали причудливи,
наслаждавайки се на меланхоличния прибой,
далеч от градски суета и вой.
Ще пропуснем поради липса на гид
на крепост Кастрич останки от зид,
вървейки като бежанци край телените мрежи
очакваме предупредителни гърмежи.
Под закрилата на ангели от светли небеса
не станахме на пушечни меса,
финишира без премеждия отбора
до „копитата“ на баба Тодора.
Проучваме маршрути във Варвара,
с „бабето“ „ще ядем попара“ –
изпуска облаци от черен дим,
за щастие отборът ни е невредим.
Води се горещ диспут
за нашенски отбори – лилипут,
спрямо футболните колоси джуджета,
но космически им е бюджета.
Мачовете в родната ни лига
за запалянковците нямат интрига,
но за ЦСКА и Левски – славни имена
игнорират света с „берлинска стена“.
На бира пред екрана всеки фен –
било нормален или пък кретен
гневни погледи мята,
псува футболистите и съдията.
Заради наш приятел-цесекар
пропускаме разходката до Силистар,
но няма да злобеем като скрипя.
С Николай потегляме към Арапя.
Гледаме по времето на тура
сгради с призрачна архитектура,
малоумник в строителен маратон
закопал е милиони левове в бетон.
Ще хапнем в ресторанта на попа,
„Бяла роза“ няма да се тропа,
неподвластни на родителска команда
ще се развихри детската банда.
На попа работата не е чиста,
служител е на дявола и Антихриста,
за Бога вдига шум като при патаклама,
но само пред миряните за парлама.
Навярно на свещички от продажба,
от отшелническа дневна дажба
и от кръщавки, на които под носа си мрънка
е спестил за „сандвич със богата плънка“.
Църквата е по средата,
а отстрани „дебел е комáта“ –
не са монашески килии,
а „с масло дебели филии“.
Отляво е къщурката-палат,
след джакузи и басейн да релаксира по халат,
а отдясно – огромен ресторант и хотел,
печалбата да инвестира в корема дебел.
Очаквам свети Илия от огнената колесница
от небето да протегне дълга десница,
да му зашлеви мощна плесница,
от уплаха да му излезе стресница.
Да се опомни служителят Божи,
„да не дере от хората кожи“
като алчните велможи,
а смирение в делата си да вложи.
Набляга се по празници на пиене и манджа,
а на туристите в сакрална Странджа
в омая са телесните им фибри
не от питиетата от джибри.
А от мелодични птичи трели,
от дървета в зелени пастели,
от релакс под сенки дебели
на поляни с красиви пастели
в компания на пепелянка или смоче,
от ромон на река или поточе,
от къпане под пръските на водопади
с изящни скокове-каскади…
Трасето по поречието на Трионски дол
подходящо е за бежански гастрол,
пъпли смесеният ни отбор
под зелен дървесен коридор.
По реката детската чета
шляпа с боси крачета,
изпитва огромна наслада
от пръски освежаващи от водопада.
Палав и див по натура,
постоянно възпитаван за култура
зевзечи се Стефчо по тура,
тласкан е от мисъл щура.
Несъвършенството на мозъчните гънки
са причина за житейските ни спънки –
не разголва краченцата тънки,
а прецапва реката по дънки.
Хлъзгавите камъни са за факир,
пльосва се в плиткия вир,
като правиш щуротии луди
на слънце съхнеш нуди.
В основната ни група
умора се натрупа,
финишират между Фазаново и Велика,
двама ще превземат два-три пика.
За да се изпълни задача не лека –
лутане в сокаци по екопътека,
финансирана от кралство до Франция
са нужни отпуска или ваканция.
Спускаме се с Ники в авантюра смела,
вярвайки на бучната табела,
че спонсорът е кралство Монакó
и ще има маркировка до Василикó.
Ясно е на всинца,
че на Монакó принцесата и принца
интересуват се от география
колкото светец от мафия и порнография.
Едва ли знаят къде са родени
чукчи, пигмеи, аборигени…,
къде се намират България и Патагония
и държавите с несретници, живуркащи в агония.
VIP особите, потънали в разкош
няма да дадат и пукнат грош
за „тъмни балкански цървули“,
за които не са и чули.
Някой черен маг злобар
от Шри Ланка или Занзибар
направил е магия с много мощ
като Недева да се мотаем ден и нощ.
Докато кралските особи се разлагат в замък
многократно „удряме на камък“ –
сплели са се драките в кордон,
дори не казват пардон.
Смело удряме на кестерме,
печем се като агънце на чеверме
на някакъв невидим шиш,
за терзанията си очакваме бакшиш.
Редуват се дере с изкачване върло,
като д-р Недева – уши, нос, гърло
„стискаме зъби“ и си даваме кураж,
че ще се докопаме до връхчето-мираж.
Вървели по синусоида от дерета и била,
стопили няколко кила,
след перипетии с вълнуващи моменти
излизаме на път, маркиран с ленти.
Докато кралските персони са на далавера,
загаряйки на слънчевата Ривиера
край олимпийски басейн на шезлонг
удря финалният гонг.
Връх Голеш превзехме след драма,
след премеждия в богата гама
награда за туристите двама
е планинско-морска панорама.
Щом ширне се пред теб простора
изчезва насъбраната умора,
извисява се Странджа в зелена носия
над необятната морска тепсия.
Към Царево пътят е лесен,
слънцето на свода небесен
скрива се зад хоризонта за почивка,
време е за хапка, пивка.
Попът като бизнесмен се е прочул,
в ресторанта масите са фул,
търсим за капризните дечица
заведение, предлагащо и пица.
Странджанският връх Папия
за първенец има тапия,
макар че над него Градище
се извисява като кула над летище.
На върха в поделение за радиолокация
пазил е Жечо българската нация
от вражеските самолети
и далекобойните ракети.
По пътищата го е юркал командирът на полка,
затова са му „познати до болка“,
към Бродилово ни дава насока,
да следваме ЖР-тата на тока.
Гмуркаме се в странджанския лес,
танцуват и пеят децата с финес,
предвождани от хвърковатия им тим
по трасето по инерция летим.
Ала лентовата маркировка ни подвежда,
маратонът ни на мисъл ни въвежда,
че за Бродилово няма надежда,
в Синеморец пътя отвежда.
С поизчерпан физически ресурс
към Бродилово взимаме курс,
понеже е затворен хоремага
да хапваме „на сухо“ се налага.
Без бира, кафе или чай
мислим си за местен обичай,
кръстосвайки площада:
изпитваме ли към животните пощада?
Тричане е ритуал жесток –
след умопомрачаващ скок
във воден трап дълбок
кучето изпада в шок.
Домашен любимец или любимка
се пъха във въжена примка,
многократно го завъртат като гимнастик на лост
и го бутат в трап под мост.
Щом цопне във водата – пляс
излекува се светкавично от бяс,
който към животни не изпитва жал
ще бъде на същия хал.
Жестока и безскрупулна задруга
ще го завърти със скоростта на центрофуга,
ще се изцери от бяс, ишиас и лумбаго,
за животинките ще дава мило и драго.
Ще направим разходчица лека
до моста над река Велека,
след днешната ни дестинация
Тодора ще постъпи във реанимация.
Ще я изпишат като млада здрава дама,
чака я сложна лятна програма –
ще превозва своите другари
до родопски красоти и пирински чукари!
