Мнозина проявиха интерес
за автопоход с ”Мерцедес”,
на увертюрата се появява неизменно Хилми,
както работник и колхозничка на руски филми.
”Печен е на клада” като Жана д’Арк,
но изскубва се от лапите на ”Аквапарк”,
в жълтия рейс на експрес ”Тони”
е пълно с вкусни бонбони.
Групата любезно каня
на лакомства от спонсор Таня,
с отстъпката от груповата застраховка
всеки е напълнил човка.
На всяка крачка дебне КАТ,
за да гепят някой тарикат,
летящ като куршум от пушка
и с глоби да напълнят гушка.
Гони ни огромен глад,
бонбоните привършват до Доспат,
край Пловдив гледаме зорко
за туристите Мила и Борко.
Липсват на посочената явка,
явно ще спринтират за загрявка
по дългата дистанция –
до първата бензиностанция.
Дремещите в рейса ни ще утеша –
няма да ни гонят пеша,
за да избегнем словесните битки
релаксираме със сладоледи и напитки.
В туризма Стойко е прочут
с избор на алтернативен маршрут,
по заобиколен път ни прекара –
през Септември и Варвара.
Докато Коцето похапва си с мерак
на гости у Божанови в Батак
”спинка” персоналът на ”Пуерто Рико”
като бебе във количка ”Чико”.
Пристигнал с групичката първа
Хилми се облизва за пъстърва,
последните напълниха тумбака,
за шофьора остана...мерака.
Но понеже е с опасен чар
изпратиха от заведението въдичар,
след обяда ще отпусне колана,
здраво ще върти волана.
Съдбата има пръст
да се качим до огромния кръст,
тук от птичи поглед
на градчето правим оглед.
Дивим се на природата засмяна
край Беглик и Широка поляна,
но достигайки Доспат
бързо изпадаме в мат.
За всеки спален обект
съм издал актуален ”проспект”,
за да няма порочни зачатия
подборът е по пол и симпатия.
Хотелиерите ”ще хванем по терлици”,
в бранша са още лаици,
който пръв прекрачи прага
настаняват го веднага.
Понеже не работят с капаро
мотаем се като бездомен Шаро,
ходим от къща на къща,
но стопанинът бързо ни връща.
Чрез шушу-мушу-то на комшулука
акцията има сполука,
не остава недоволен народ
да спи под небесния свод.
И утре сме във роля на кибици,
затова се тъпчем с мекици,
всеки е доволен
от видяното във Долен.
Как се получават тикли?
Не знаят градските пикли,
разхождащи се с маникюр и цайси –
от цепене на скални гнайси.
До селцето, кацнало на склона
е доста върл наклона,
подхожда му да се нарича Горен,
Хилми е бая озорен.
Потопени сред старинната архитектура
ще се проточи дълго тура,
на Бога дал е обет
сладкодумен дамски дует.
В църквата от 19-ти век
като омагьосан е човек,
подготвила е всяка дама
програма във богата гама.
Звучните народни песни
огласят покоите тесни,
и в ресторанта нашият отбор
ще се наслади на местния фолклор.
Народът е докаран до просия,
туризмът за селата е месия,
сърдечността на жената в носия
ни кара да развържем кесия.
Поемаме към кътчета сакрални
с причудливи фигури скални,
но сред борови гори и драки
не виждаме светилище на траки.
Поради липсата на указателни табели
в близкото село сме спрели,
за да не яде водачът бой
на обратно правим завой.
Но съдбата ни изпраща жокер,
нещо като кент-флош при покер –
як бабанка като докер,
с мотор-”прасе” като на рокер.
Возилото мощно форсира,
като Юсейн Болт лети по баира,
пъплим след мотоциклетиста-шампион
като аматьор на селски стадион.
Предава ни на странен ”гид”,
мислещ за кофраж и зид,
развежда ни предприемчивият строител
сред фигури на древната обител.
В Ковачевица – в китните Родопи
влюбени са доста шопи,
на родното ни кино е декор,
достига се след много зор.
Няма в България вето
за вегетиране в циганско гето,
ромчета без гащи на дупèто
се въргалят по шосето.
Подминали сме село Лещен,
екипът ни от изненада е облещен –
пленява ни странна идилия,
сякаш сме попаднали в Сицилия.
Наблъскани са къща до къща,
излезе ли кола, назад се връща,
”извънгабаритният” ни автобус
не е по местния вкус.
Провесени са потници, кюлоти,
пред портите варят компоти,
отвсякъде народът щъка,
Хилми се провира с мъка.
Тясно е като на бебе във кувьоз,
но шофьорът ни е виртуоз,
след всичките трудни моменти
е награден с възторжени аплодисменти.
Ковачевица се превърна в мит
за автентичен селски бит,
но крие се зад всеки хит
фалшив търговски колорит.
Търсим пътека до ”Синия вир”,
но в маркирането няма келепир,
вместо да купуват четки и боя
спрягат глагола ”доя”.
Луксът тук е за тузар,
а ние се нуждаем от пазар,
за туристическите гуши
стигат праскови и круши.
Доволни сме на леща и бобче,
и на посрещане със черешово топче,
хижарят – македонец лют
ни приветства с топовен салют.
Арендаторът на ”Попови ливади”
всевъзможни оръжия вади,
като екзекутор от революционен трибунал
натрупал е солиден арсенал.
А утре нашата раздяла
не е стереотипно вяла,
с топчето, поставено на пиедестал
повтаря вчерашния ритуал.
След като топчето пукна
щуротия нова му щукна,
тласна го първичният му зов
да изпразни лъскавия си пищов.
Изпитващият за престрелки глад
изкарва боен автомат,
изкукалият нестандартен изпълнител
поставя на ”Калашник”-а пълнител.
Не уцелва с мощния откос
катеричка или пеещ кос,
прекършват бойните патрони
боровите свежи клони.
За потомъка на Боримечката
не съществува пречката
с бронетранспортьор или танк
срещу ”врага” да се втурне ва банк.
Понеже сме народ за манифестация
правим бърза реорганизация:
по уговорка първа ”излита”
моята огромна свита.
Настроено е Гочовото обкръжение
за Целодневна Разходка и Уединение*.
Групата за ЦРУ-то
е с лице, от сън подуто
и се шляе под откритото небе
с непривичен за туриста КГБ**.
С Костенурския Галоп Безгрижен
ще се тътрят след водача си престижен,
* ЦРУ – Целодневна Разходка и Уединение
** КГБ – Костенурски Галоп Безгрижен
ще правят често почивка
с обилни хапка и пивка.
Напълно е в стила на ”Брадата”
да ги доведе на следващата дата.
Трябва да си окомуш
по пътя към Али ботуш,
на поляните без маркировка
дебнат разклонения-уловка.
Конче с натура игрива
мята главица и грива,
целува ни на слънчева полянка,
скоро сме в хижа ”Славянка”.
И тук ни чака изненада:
хотел с красива фасада –
за зелено училище сграда.
За радост няма канонада.
Ще направят паралиите сефте
не на патлаци-чифте,
а на леглата и интериора,
ще се разлагат като ”бели хора”.
Събирачът на парливки
няма време за почивки,
измива и приготвя с мерак
и дребосъчестите пачи крак.
Радост от ранни зори
на Коцето благодари,
че не посрещна делника нов
на системи в ”Пирогов”.
Ще тръгнем по утъпкана пътечка,
но лиани правят ни засечка,
в мократа гъста плантация
губим всякаква ориентация.
Водачът групата надъни
в шубраци с остри тръни,
ще се лутаме насам-натам
като рейнджъри във джунглите на Виетнам.
През тунелна сложна чупка
като лалугери от дупка
изскачат мокрите другари
кой отдето свáри.
Без изкачване на Гоцев връх
до Голешево стигаме на четвърт дъх,
настава в мисленето ни прелом,
в плен сме на Бермудския синдром.
Дремем на празната маса,
но нямаме за тръгване нагласа,
магията на селото ни урочаса,
престояваме няколко часа.
И Гочовата група я ”поглъща”
пищната трапеза в къща,
получават от любезните стопани
за боб в гърне покани.
Понеже заседяхме се множко
изскачат Хилми и Тошко,
хижарят ни води в музей,
на който таванът му зей.
Руините са днес ”на мода”,
героите си не тачи народа,
за плевнята знаят малцина,
че е приютила Яворовата дружина.
За да не хване Хилми невроза
е претърпял метаморфоза,
айтоският бизнесмен-тузар
станал е чирак-козар.
За да си пийва козе мляко
при доенето помага яко,
но мисли прощъпулникът-козар
и за сергията на айтоски пазар.
Ще грабне лъвския пай
от алиботушки ароматен чай,
от жена си без инструкция
изкупува цялата продукция.
Продавачката по негова заръка
напред-назад до ”склада” щъка,
продава му събираните с мъка
66 прилични стръка.
Без да хвърляме чоп
някои се качват на стоп,
за останалите вариант остава –
трамбоване до бившата застава.
Очакват се значителни валежи,
но които се чувстваме свежи
правим светкавичен избор
да посетим и карстов извор.
Движим се яваш-яваш
до водосборния каптаж,
но след ситните ръмежи
започва потоп със гърмежи.
И Юсейн Болт ще ни завиди на спринта,
но за рекорда не получихме и кинта,
за да не отидем при Свети Петър
бягахме като за Гинес и без хронометър.
Спаси ни полусрутена постройка,
след пороя групичката ще похойка,
ще се кефим на кътче с беседка,
на отворила се към Славянка гледка.
От Гочо няма вест,
дали назрял е протест,
ако водачът е направил ”жест”
през върховете да направи тест.
Докато чакам групата ”анти-гепард”
да финишира с паднал гард,
се натъквам, търсейки обхват
на външен клозет-уникат.
На архитекта ще изкажа ”хвалá”
за нужника му с три клекала –
антипод на белотата на кокичето,
ще се обърне в гроба Колю Фичето.
В началото на тази година
върху изстрадалата ни родина –
стремително потъваща гемия,
изля се неочаквана помия.
Чехът Дейвид Черни
пред света ни очерни,
показа ни в проект ”Ентропа”
като нужник на Европа.
Тоалетната не е с огледала,
а с примитивни клекала,
прототипът навярно е взет
от селски или гаров клозет.
На народа за утеха
оправда се чеха,
че е обрисувал с кеф
българския политически кенеф.
Политиката у нас е гавра,
гнусна е като пачавра,
ако те обсеби Златния телец
в лапането ставаш спец.
Политици жълти и червени
като с лепило към Доган са залепени,
не подозира тройната коалиция,
че ще мине скоро в опозиция.
Дечица, гушкайте се в мама
от ужасната предизборна антиреклама,
изпада зрителят в шок
от зловещия сценарий като на Хичкок.
Появява се внезапно на екрана
към Костов и Бойко закана,
густо е на бесепарския отбор
от наточен яко топор.
И Станишев злобно се радва
на надвиснала над враговете брадва,
не подозира, че скоро народа
ще го качи на ”ешафода”.
Изскачаше като цербер
основателят на ”ГЕРБ”-ЕР*.
Екзотичният Рамбо
не обещаваше пари и мамбо
на лъгания избирател,
а да не стане предател
на народните интереси,
да не води политика зад завеси.
*ЕР – Екзотичен Рамбо
Изникна във ума ми план –
”шедьовърчето” да се пакетира в целофан
и да се изпрати армаган
на Станишев, царя и Доган.
В уникалния клозет
да ”мечтаят” тет-а-тет,
да си чукат сладък лаф
на турско кафе и пилаф.
Съзирайки отборчето познато
приключвам с БТК*-то.
Душата си всеки да ”сапуниса”,
че родината ни се вмириса
от ”тортите” през дългия мандат.
След преходи почивката е благодат.
Да дръпнем очистителен сифон
за релакс на вечерния фон.
Бодри след спане на въздух чист
тръгваме към село Златолист.
В покоите на преподобна Стойна
душата казва стой на:
алчност, гняв, омраза,
по-коварни от проказа.
Манастирът сред природата чиста
зарежда ни с енергия лъчиста.
*БТК – Бъзикане с Тройната Коалиция
Извършвала е сляпата светица
целебни чудеса без парица,
проповядвала е вечния урок –
извисяването ни е чрез Любов към Бог.
Под чинара на 13 века
като точка е човека.
Изпълнява се необичайна церемония –
люлеене на двойки във хармония.
От аязмо се налива вода.
За да ни пази от беда
непорочната светица
пред гроба й се пали свещица.
Подари ни мрачният делник
екзотична разходка до Мелник
сред пясъчни огромни пирамиди.
Хилми може да ни завиди.
По надупчено шосе като след бомбардировка
си прави солидна школовка,
седящите по този маршрут
подскачат като на батут.
В малкия Мелник
не посрещат със зелник,
а с топла вкусна баница.
Хаосът във групата ни е без граница.
Пред манастирчето на Преподобна Стойна
на пешеходната ни група бойна,
направила в програмата пробойна,
гледаха като на крава дойна.
Очакваха от групата мнозина
в Мелник да ни ”издоят” във магазина,
да се ръсим във музеи, ресторанти,
а на рейса те да са пазванти.
Обещахме през китния град
да минем като на парад,
ще купуваме в Сандански зарзават
и продукти срещу кончина от глад.
Пречупихме желанията като свастика,
но спазихме нашата тактика,
а критикуващите ни на практика
се пръснаха като звездите на галактика.
Стоварват се бедите
от мерака към софрите,
изтървал ”на времето юздите”
Диман ”ще лапа мухите”.
Времето за пазаруване в Сандански
ще е оскъдно като дамски бански,
а Диман – каръкът пръв,
сряза му и анусната връв.
За закъснението Гочо го ”премира”
да носи по баира
с риск да реанимира
три каси бира.
След пазаруване в ”BILLA”
на Дечо съпругата мила
черпи за рождения му ден,
понеже той е притеснен.
Курортът ”Попина лъка”
от ентусиасти бъка.
И Хилми слага раница,
”ще яде ли Хасан баница”?
Очаквахме Хилми да се прекара,
но направи си със нас ”гаргара”,
профуча край пъплещи като акари
като експрес край малки гари.
До ”Каменица”(”Беговица”) дъжд ни съпровожда,
а на колоната вожда
засрами асовете на Бургас,
финишира за около час.
Гочовата група по традиция
е на аутсайдерска позиция,
а утре Хилми и Ирина
с автобуса ще обиколят Пирина.
Започват някои с фалстарт,
шляят се като по градски булевард,
напевите на странджанския бард
приспали са препускащия авангард.
На фаталната дата
изсипва върху нас съдбата:
вечерта – персеиден поток,
а през деня – случки със шок.
Авария във кръвното на Галя
като тайфун в гората я поваля,
край нея е ”д-р” Диман,
в медицината пълен профан.
”Капацитетът” в първия миг
е стресиран от нейния вик
и безпомощно бройка
изпружената като под упойка.
Пътуващата към небесното гише
е завещала с уиски шише,
за да може от уплахата да се свести
пийва Диман за ”Бог да прости”.
Няколкото освежителни гълтока
променят му на мислите потока,
от алкохола взе да си внушава,
че отписаната леко шава.
Поднесен му е шанса на тепсия –
като Христос да стане месия,
по изкуственото дишане хептен е бос –
нос в уста или уста във нос?
След чудотворната намеса краткотрайна
и за него ще остане тайна
кой орган къде й го вкара,
важното е, че от кома я изкара.
Възкресената от него ”Лазарина”
подвига му не подмина,
направи угощение ханско
в ”Обецановата къща” в Банско.
Ще релаксираме в известния отколе
заслон ”Спано(Срано) пóле”,
познат като ”Калинките”,
ще намалим реколтата на боровинките.
Проявява Диман интерес
към всеки срещнат пес,
Бобчо нарича ги сладко,
те пък го считат за татко.
Изпадаме във еуфория –
тегобите са станали история,
вече сме в обятията на ”Синаница”,
открива се простор без граница.
След мелодия на езерния плисък
ме чака какафония със списък,
ниска е на менюто цената,
по желание избира се салата.
Вегетарианските менюта са дузина,
но кандидатите оказват се мнозина,
на диня яденето се пропуска,
ще я оставим за закуска.
И Гочо с мацките си и Галин
”лапнаха” маршрута-исполин,
изникна сложна гатанка:
къде се е дянала Цанка?
По обед е уцелила дамара –
Стоян е закърпил самара,
със усмивка вещият терзия
върши добрини на поразия.
В хижата по здрач
на Цанка личният шивач
не вижда своята творба –
изкусно шитата торба.
В настроението става спад,
липсва и джиесемен обхват,
на близката седловина
”в тунела влиза светлина”.
Летят обаждания като ескадрила,
стигат и до Кавалджиеви във Рила,
и Дафинка от Бургас
главоболи се с нас.
Търси спешно Ирина,
дали е с Цанка в комбина,
но незнаещата тежкия ни хал
в Банско е на джаз-фестивал.
Страстите бушуват като при размирица,
Владо е в клозета на Зекирица,
а у него се намира бланка
с домашния номер на Цанка.
Докато ”твори” във двете нули
на хълма вятърът ни брули,
надежда дава ни Владко –
продиктува номера на Радко.
Опънал се е на дивана Радко,
след бач почива си сладко,
но след вестта-трепач
иде му до плач.
След перипетии бол
ситуацията става под контрол,
успокоявам и Радко,
че издирването минало е гладко.
Звезди заляха небосвода,
радва се пред хижата народа
на дъжд от падащи метеорити,
ще се сбъднат ли мечтите скрити?
След сутрешно преяждане с мекици
печени туристи и лаици
с бърз и бавен ход
се пръскат като пипала на октопод.
С чорба и мекици Диман
е преизпълнил своя план,
не го гони кайман,
затова си крета раван.
От красотите изпадаме в плен,
редуват се по целия терен
цветенца в различен нюанс.
Имаме редкия шанс
на лятото в разгара
групата ни да се поразкара
по преспи на северен склон
в красивия девствен район.
Четири козички диви
спускат се по сипеи ронливи,
за да не станат от ловджии на филе
правят ни далечно дефиле.
От циркуси под върховете-исполини
гледат ни ”очички” сини,
сгушили са се във земните недра
Георгийските и Влахинските езера.
Очички сини втори чифт
мечтаят за планински лифт –
да качи отбора ни развихрен
на купола на Вихрен.
Да зареже машиниста
мечтата си от прима виста,
а по задръстения с камъни баир
да дърпа Щилияна на буксир.
От подскачането от морена на морена
групата е страшно уморена,
останали без дъх
превземаме Хвойнати връх.
Диман против падане на мълния
половата си тръба пълни я
с огромно количество тестостерон
и го пръска по целия склон.
Вихрен в слънце е облян,
изкачването му остава блян,
да видим еделвайси ни се иска,
но да се катерим не ни стиска.
Слизаме в компания на лелка –
от Флорида засмяна пухкавелка,
шляпаща по чехли македонка
в сравнение със нас е маратонка.
Радост влачи се като ранен глиган,
но тласка я душевният й солуган
не към кафе със бонбонче,
а към зъбери на страховито Конче.
През юни пропусна Миджур,
но решила е за утрешния тур
да го прегази и при дъжд на талази,
дори и на четири крáка да лази.
Задоволявайки всеки каприз
заслужи в Мартиново приз
”Мисис Златна лъжица”,
на почит бе като жрица.
Готвеше мартиновската лагерница
мащабно като във огромна магерница,
за преяждането главният виновник
заслужи чин полковник.
Да поставим Радост на пиедестал –
подхождат й пагони и на генерал,
пожелаваме на офицерката без униформа
утре да е във страхотна форма.
С полковник Лили Иванова
ще направят в армията ни обнова,
едната ще им готви в лагери,
ще вдъхновява другата със шлагери.
В ”Бъндерица” няма да ви каня
на ”лукса” в тамошната баня,
на цена апашка
висиш на опашка.
Едни сме на вълна цивилизация,
други се настройват за денивелация,
първите ще пием и ядем,
а Гочови очаква ги екстрем.
С Р. Овч. ще имат среща,
високомерие не се усеща,
понеже планината
чистилище е за душата.
Гочо е турист-обоз
и всепризнат виртуоз
по сървайвър в планински район –
със супи на прах и газов котлон.
Ако някой нос обвеси,
без комерсиални интереси
прави нестандартни намеси –
мести крачето на Деси.
Леки дъждовни ръмежи
и далечни небесни гърмежи
правят каменното тревопасно
за подхлъзване опасно.
Приетата да следва във Свищов
не се стряска от небесния ”пищов”,
Кончето не хвърли къч
и не изрита никой в тъч.
Обяздилите го изпадат във екстаз,
вдъхновени като брат му Пегас
туристите от Българово и Бургас
летят със пълна газ.
В ”Яворов” са им приготвили сюрприз –
ярешко печено за приз,
за храбростта си са заслужили нашивка,
да ги оставим на заслужена почивка.
Всеки крачи по свои задачи,
днес Света Богородица се тачи,
след двудневно заточение
Хилми е на разположение.
Групичка тръгва към Банско,
останалите ни превозват калпазанско,
походът върви към епилог –
гала вечер във Разлог.
Всеки след разходката ще потвърди,
че Разлог пред Банско е ”с едни гърди” –
езеро, цветя и водоскоци
ще примамят туристически потоци.
”Морския вълк” не е пират,
а механа в китния град –
под спалнята на първия етаж,
побира целия ни екипаж.
Коцето с патосно слово
разсмива групата отново,
отправя любезна покана
към почерпилата именничка Мариана.
На ”горещата” сцена
именничката е пременена
с кипра дреха с качулка,
за да не измръзне като шушулка.
И Дечо се принуди
да дефилира по бермуди,
за рождения си ден изслушва реч –
за прераждания във земи далеч.
По време на банкета
сервитьорката лети като ракета,
ще запомни тази дата
с огромна бройка на блюдата.
Разотива се групата наша,
на проникналия в сейфа на Акаша,
спящ със Стойко и адаша
в главата му е пълна каша.
Навива Коцето километраж
до спалнята на втория етаж,
ала колкото да блъска и да чука
за влизане няма сполука.
Не му подхожда със взлом
да проникне в днешния си дом,
в мозъка си пише мемоари
за липсата на верните другари.
Хрумва на туриста-галант
неправдоподобен първи вариант:
единият е по голяма нужда,
а другият – при булка чужда.
Вариантът втори
по-приемлив му се стори:
дуетът някъде се мотка
на освежителна разходка.
Разложкият прекаран гост
дълго чака на пост,
нашепна му добрата фея
спасителна идея.
Опира новата концепция
до резервния ключ на рецепция,
забравил за терзанията свои
свирука си към спалните покои.
Душеприказчикът на отбора
сблъсква се във коридора
с дамата с подарък-шик,
винаги с усмихнат лик.
За номера на стаите разменят лаф,
усеща Коце, че е сторил гаф,
еднакви са им ключовете за вратата,
даже се дублират и леглата.
Ако някой мисли, че с измама
Коцето ще сваля дама,
под сурдинка ще му кажа –
джентълменът сбъркал е етажа.
Галя потегля за Рила,
Бог да й дава закрила,
а групичка от трима се е устремила
към обяздилите страховитата ”кобила”.
Групата ни вече е в пакет,
съблазнени сме от юндолския берекет,
всяка от берачките ни кани
да си купим вкусни армагани.
В Пловдив с Борко и Мила
групата сърдечно се е разделила.
Погледът ми вече гледа
към ”черешката на сладоледа”,
която е ”с твърда костилка” –
като от кълвач надупчена настилка.
За групата ни изненада и награда
е манастир край Златна ливада.
За ”Св. Атанасий” знаят малцина,
че основан е през 344-та година.
Ако си вършил Божии дела
провирането през скала –
през процепа й тесен,
за теб ще бъде ”песен”,
ако е фин контура ти телесен,
но дебеланкото ще бъде бесен.
Попадаме от тишината на района
в лудницата на насрещната колона –
безконечна като феновете на Мадона,
бързащи за шоуто на стадиона.
Ще се пръснем в Българово и Бургас,
ала сочи ни житейският компас
посоката на дружните мераци –
гмуркане сред средногорските букаци.
”Прекрасна си, мила Родино, от Тимок до Черно море”.
И с несметните богатства на царе
не може да се купи красотата,
с която е изпълнена душата!